Ала в интерес на истината не всичко се дължеше на него. Обстоятелствата бяха проработили в негова полза. Пустинята продължаваше да бъде костелив орех за Чаросплетниците, защото Различните хищници, от които се състояха армиите им, не бяха пригодени към пясъците и се оказваха в неизгодно положение в Тчом Рин. През последните месеци обаче се появи нов вид Различни зверове, който сякаш бе роден за пустинята, и тези твари започнаха да опустошават териториите в близост до планините. Джоспа, седалището на рода Танатсуа, се намираше дълбоко в сърцевината на Тчом Рин и още не бе застрашено от новата заплаха, ала другите аристократични семейства веднага осъзнаха опасността, в която се намираха, и изведнъж идеята за обединението им се стори неустоимо привлекателна. За разлика от тях, родът Танатсуа изобщо не бе пострадал от тези нападения.
Ролята на Асара също не бе за пренебрегване. Неведнъж някой от могъщите му съперници или непреодолими препятствия за възхода на Реки изчезваха по мистериозен начин. В пустинята използването на наемни убийци като политически инструмент бе доста по-разпространено, отколкото на запад — поради тази причина и охраната тук бе много по-засилена, — а Асара бе перфектният убиец. Реки не знаеше нищичко за това; съпругата му често си намираше извинения, за да предприема различни пътувания, ето защо той нямаше как да заподозре, че щастливите случайности, разчистващи пътя му, винаги се случваха по време на отсъствията й. Още по-малко пък можеше да заподозре, че жена му е виновна за изчезванията на слуги и танцьорки от земите му. Баракс Реки ту Танатсуа живееше в блажено неведение за натурата на жена си, но, от друга страна, далеч не беше първият мъж в подобно положение.
— Реки… — измърмори Асара.
— Познавам този тон — усмихна се съпругът й.
Тя въздъхна и се отдръпна от него, излягайки се по гръб. Реки се завъртя към нея, погали стегнатия й корем и я целуна нежно по шията.
— Отново ще ме оставиш сам — рече той.
Красавицата измърка утвърдително.
— Този път обаче няма да е само за седмица или дори за няколко седмици — добави тя и моментално почувства как галещите я пръсти застинаха неподвижно.
— За колко време? — попита съпругът й с натежал глас.
— Не зная — гласеше отговорът. Асара се завъртя на една страна и го погледна в очите, а ръката му се премести върху бедрото й.
— Реки, не те напускам. Няма такова нещо. Ще се върна.
Виждаше тъгата му, въпреки че се опита да я скрие от нея. Дори се почувства виновна заради това, а това състояние не беше от най-типичните за Асара. Независимо дали й харесваше, или не, трябваше да признае, че този човек бе успял да влезе под кожата й по начин, по който никой освен Кайку не бе го правил. Не можеше да каже дали го обича — чувстваше се прекалено куха и изпразнена отвътре, за да открие тази емоция в себе си, — ала не го презираше, което си беше почти любов, като се имаше предвид, че презираше почти всекиго.
— Трябва да замина с Мишани за Южните префектури — каза Асара. — Ще отидем в Арака Джо.
— Защо? — попита Реки и в тази единствена дума се бе насъбрала цялата болка от раната, която току-що му беше нанесла.
— Имам да свърша една работа там.
Младият баракс бе свикнал да получава подобни отговори от красивата си жена. Миналото й беше забранена за него територия и той трябваше да приеме това още преди да се оженят. Макар че изглеждаше съвсем малко по-възрастна от него, Асара притежаваше опит и познания, които изобщо не съответстваха на годините й, и беше забранила на съпруга си всички евентуални опити да научи как се бе сдобила с тях. Това бе предварителното условие на тяхната връзка. Всъщност тя беше на повече от деветдесет жътви, но тялото й не старееше, защото непрестанно се обновяваше чрез погълнатите от Асара животи. Признаеше ли това, трябваше да признае, че е Различна, а това щеше да срине всичко, което се опитваше да постигне, дори и да не я екзекутираха незабавно.
Съпругът й мълчеше. След няколко секунди Асара се почувства задължена да му каже още нещо.
— Това е нещо, което и двамата искаме, Реки. Трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че не мога да ти издам за какво става въпрос. — Тя го погали по рамото. — Знаеш, че си имам тайни. Предупредих те, че някой ден миналото ми може да се отрази на настоящето ни. — Пръстите й намериха неговите и стиснаха дланта му. — Моля те — прошепна тя, — зная как се чувстваш. Пусни ме да отида, без да се гневиш. Ти си любовта на живота ми.