Ала незнайно как Кайку все още се държеше. Тя успя да съшие защитна обвивка около себе си, която да я предпази от най-лошите вибрации, и сега се носеше из водовъртежа като лодка, подмятана от бурните вълни. Тъмнокосата жена се опита да помогне на посестримите си, които не бяха успели да сторят това, и представителките на Аленият орден стабилизираха позициите си, но Кайку усещаше, че нейната кана е изтощена и едва ли щеше да издържи дълго.
Те излязоха от металната клетка и пристъпиха във владенията на вещерския камък.
Беше огромен — висок над тридесет метра и широк петнадесет, той изпълваше цялата подземна пещера. Отвратителна безформена буца, той представляваше едно гигантско парче скала, чиято повърхност бе осеяна с безброй подутини и корени, които сякаш растяха един през друг, подчинени на някакъв противен импулс за неудържим растеж. Също като другите вещерски камъни, и той бе впил пипалата си в стените на пещерата, но за разлика от тях, уродливите му израстъци бяха разположени толкова нагъсто, че бе невъзможно да се каже къде свършваше вещерският камък и къде започваше пещерата. Беше се слял напълно със заобикалящата го среда.
Зловещото му сияние оцвети в зеленикаво лицата на Сестрите, които пристъпиха изгърбени към него, Изглеждаха като джуджета на фона на гигантските корени, които стърчаха над главите им.
Кайлин се изправи с усилие. Обляното й от злокобната светлина лице изглеждаше още по-страховито от обикновено. Тя отвори уста и гласът й прогърмя из пещерата.
— Сестри! Да изчистим земята на Сарамир от тази мерзост!
Кайку напрегна силите си и насочи своята кана към гигантската скала пред себе си. Пулсиращата черна плетеница изпълни целия й свят и я погълна. Докосването й беше като киселина, ала тя не обръщаше внимание на парещата болка и се мъчеше с всички сили да разплете нишките на вещерския камък и да намери начин да проникне в сърцевината му. Лъчението му беше толкова ужасно, че дори чаросплетниците не бяха посмели да се приближат до него, за да поставят експлозиви, както бяха сторили в Утракса. Сестрите трябваше само да се промъкнат вътре в него, за да се озоват сред мрежата от вещерските камъни, посреством която можеха да се доберат до всяко находище на прокълнатата субстанция в Сарамир. Ала всяка секунда, която пропиляваха, ги приближаваше до момента, в който вещерите щяха да пробият защитите на металната врата в помещението над тях. Тогава ткиуратците щяха да умрат — Тсата щеше да умре, — а Сестрите щяха да последват участта им съвсем скоро. Вещерите щяха да им изпратят претъпкан с Различни твари асансьор, които да ги избият пред чудовищния монолит, от който бе започнало всичко.
Тъмнокосата Сестра стисна зъби и се нахвърли с нови сили върху черното кълбо, но усилията й не се увенчаха с никакъв резултат. Яростта и отчаянието я изпепеляваха отвътре. Не можеше да намери нито едно местенце, от където да проникне в сърцевината на камъка; външните му защити бяха изключително силни. Нито една Сестра не бе чаросплитала във вътрешността на вещерски камък и сега жените осъзнаха, че са подценили ужасно много трудността на проблема.
Кайлин им разпрати своите инструкции и посестримите обединиха силите си, сливайки се в остра игла, която се вряза с невиждана сила в плетеницата от черни фибри. Тя обаче издържа на удара им, а острието на иглата се притъпи, сякаш се бе сблъскало със стоманена броня. Жените нанесоха втори удар, но той имаше по-малък успех и от първия.
Обезверени, представителките на Аления орден започнаха да опитват всичко, за което се сещаха. Те разпръснаха съставните си нишки и се опитаха да проникнат като газ през порите на мембраната на вещерския камък; пробваха да го атакуват едновременно от множество различни ъгли; дори се помъчиха да обелят обвивката му слой по слой. Обаче всичко бе напразно. Чудовищната скала си оставаше неуязвима за атаките им.
Кайку бе изтощена. Напрежението от това да се намира в непосредствена близост до вещерския камък й идваше в повече, а чаросплитането изцеждаше допълнително силите й. Отгоре на всичко нейната кана бе заета да поправя и щетите, които бяха нанесени на физическото й тяло. Тъмнокосата Сестра усещаше как коварните лъчи на вещерския камък я променят, как пораждат миниатюрни изменения в тялото й, предизвикват появата на тумори и задействат неестествени процеси в организма й. Нейната кана се опитваше да предотврати всичко това и да изкорени покварата, преди да е последвала участта на Майсторите; в противен случай не след дълго щеше да се превърне в чудовищен изрод, деформиран до неузнаваемост.