Тя напусна чаросплетието и осъзна, че стои на колене върху неравния под на пещерата. Краката й вече не можеха да я държат. Тя дишаше тежко, а тялото й бе раздирано от ужасни болки.
„Духове, не. Не и когато сме толкова близо. Не бива да се провалим, след като успяхме да стигнем до тук. Оча, Императоре на боговете, помогни ни, ако можеш! Помогни ми да изпълня обета си. Покажи ми как да сложа край на това зло.“
И отговорът внезапно я осени. Този вариант бе толкова отвратителен, че изобщо не се бе замисляла за него, ала сега си даде сметка, че това бе единственият шанс, който имаха. Тя усещаше как другите Сестри атакуват безрезултатно вещерския камък и знаеше, че никой, дори и Кайлин, вече не бе в състояние да им помогне.
Кайку се замисли за всичко, което щеше да бъде изгубено, ако усилията на Аления орден претърпяха провал. Замисли се за красотата, която си спомняше от детството си — птиците ринджи над Керин, слънчевата светлина, процеждаща се през листата в гората Юна, успокояващите вълни и лазурната синева на залива Матакса. Всичко това щеше да остане само спомен, а споменът щеше да избледнее и да изчезне, Небесата щаха да помръкнат и след като Близкият свят загинеше, след като цялата им планета потънеше в блатото на отровните изпарения, както бе предсказал Ксхианг Ксхи, Арикарат щеше да се надигне и да си възвърне онова, което му бе отнето.
Това обаче беше прекалено много — отговорността бе прекалено голяма, за да се нагърби с нея. Ето защо младата жена се замисли само за Тсата. Щеше да спаси неговия живот, ако можеше. Дори и това да означаваше да го размени за своя. В името на техния паш.
Тъмнокосата Сестра извади озъбената червено-черна Маска и я сложи на главата си.
— Кайку! — изкрещя Кайлин, когато зърна какво се опитваше да направи. — Кайку, не!
Ала младата жена вече се бе гмурнала в чаросплетието.
Светът се сгърчи и вече нямаше нищо друго, освен безумие и болка. Бродерията на разума се разнищи, а логическите връзки се скъсаха. Вече нямаше Кайку, нито някакво аз — тя бе станала част от всичко. Беше се превърнала в незначителен порив на вятъра в чудовищния циклон на умопомрачението.
Ала в същото време тя усещаше как нещо я дърпа и я тегли към себе си. Не знаеше нито какво представляваше това, нито защо я привличаше, но тъй като беше единственото нещо, което й носеше утеха, тя се остави на течението. Разнищените фибри на разума й се сляха отново, обединявайки се около топлото, блажено кълбо от емоции, което ги бе притеглило към себе си.
Татко.
Това беше той. Или по-скоро онази част от него, която Маската бе заграбила преди толкова години — отпечатъка от мислите и чувствата му, който Кайку подсъзнателно разпознаваше и който я привличаше. Искаше й се да можеше да го запази и съхрани, но това бе само спомен, усещане за сигурност и упование, което бе изгубила преди много, много време.
Вещерите й го бяха отнели.
Тя се огледа из лудостта, която цареше около нея. В гърдите й се надигна гняв — гняв при мисълта как това светилище бе заграбено и осквернено от враговете й, как баща й бе толкова отчаян, че беше предпочел да отрови цялото си семейство пред това да остави близките си да попаднат в ръцете на чаросплетниците. Те бяха причинили това на него. Те!
Тя напрегна волята си до краен предел и съсредоточи разбърканото си съзнание, докато не се превърна отново в Кайку.
Беше вътре в Маската — сред фибрите, които изграждаха дървото и лака на проклетия предмет. Намираше се сред праха от вещерските камъни — сред миниатюрните частички на огромното същество, което бяха дошли да унищожат. Те деформираха по ужасен начин чаросплетието и я обгръщаха с покварата си. Тъмнокосата Сестра съзря лудостта, която предизвикваха, и почувства злотворното им, необяснимо и за самата нея влияние върху вселената на златистите нишки. Ето защо вещерите губеха разсъдъка си след по-продължителен досег с Маските си. Ето защо Сестрите никога не се осмеляваха да надзърнат в тайните на тези прокълнати творения. Само защото тази Маска бе изключително млада — и следователно слаба, — както и защото я бе носила и преди, Кайку не потъна в бездните на умопомрачението; този факт, съчетан с обстоятелството, че баща й също бе слагал демоничния предмет, я спаси.