Стъпките на Ребърн се промениха.
— Стълба — каза само той, но гласът му беше кадифеномек и когато Виктория стъпи на първото стъпало, по гърба й пробяга сладостна тръпка. Не беше сигурна дали е същото стълбище, по което беше слязла преди час, но беше сигурна, че се изкачиха много по-високо, отколкото беше стаята й. Минаха през редица стаи. Виктория усещаше по лицето си студените пръсти на течението в огромните помещения, където всяка стъпка отекваше по-високо от предишната. Влязоха в коридор, толкова тесен, че полите й се удряха в стената. Последва нова стълба, също толкова тясна, която се виеше в безкрайни спирали. Най-сетне Ребърн спря.
Виктория се чувстваше несигурна, сляпа и задъхана. Чу шумолене и проумя, че Ребърн е посегнал към нея. В следващия миг щракна ключалка. В празнотата се появи бързо уголемяваща се сива ивица, приглушеното плющене на дъжда се приближи. Сивата ивица се оказа врата и преди да е успяла да реагира, дукът я въведе в помещението.
Вътре беше доста по-светло и Виктория различи стена с половин дузина широки, разделени по средата прозорци. Ребърн я пусна и тя се запъти с привидно равнодушие към един от прозорците. Бурята беше преминала в проливен дъжд, през който се виждаха покривите и зъберите на господарската къща един етаж по-надолу, които отвисоко не изглеждаха по-красиви и по-ведри, отколкото отдолу. Виктория разгледа романските первази и готическите улуци, но вниманието й беше заето единствено с херцога.
Чу го да обикаля помещението с тежки, сигурни стъпки и проследи как светлината постепенно се засилваше. Когато се обърна, той хвърляше въглища в малка керамична печка. В сиянието на огъня Виктория видя мебелите — леглото, което беше очаквала, липсваше, но подът беше покрит с дебели килими и планини от огромни възглавници. По трите стени имаше ориенталски дивани.
— Всъщност не би трябвало да се изненадвам, че в тази господарска къща се намират такива будоари — каза тя, опитвайки се да скрие нервността си зад сарказъм. — Подхождат на бъркотията в архитектурата.
Ребърн вдигна глава. Лицето му остана безизразно.
— А на господаря на къщата? — Затвори вратичката на печката и препречи пътя на светлината. — Помещението е създадено от моя ексцентричен предшественик — едно от малкото, които успях сравнително бързо да направя обитаеми. Някои твърдят, че е използвал стаята в кулата, за да затваря съпругата си.
— Наистина ли? — промърмори Виктория. Представи се крехка, въздушна дама, която бавно полудява, докато прекарва тук самотните си нощи и дни, в компанията единствено на враните, които градят гнездата си по зъберите.
Херцогът прекъсна размишленията й с неприлично изпухтяване, което Виктория веднага определи като подигравателно.
— Той изобщо не е имал жена. — Изправи гръб и се запъти през помещението към нея. — Нека това ви бъде за урок: хората вярват във всичко, стига да е достатъчно романтично или драматично.
Виктория отметна глава назад.
— Нямам нужда от подобни уроци, повярвайте.
Той беше толкова близо, че можеше да го помирише — аромата на водата за бръснене и под нея неговия собствен, толкова чувствен и опияняващ, какъвто си го беше представяла. Тя стисна здраво зъби, за да се овладее, преди да се е поддала на желанието да затвори очи и да го вдъхне дълбоко.
Усети как ръката му докосна рамото й. Той я отведе до един от ниските дивани и я привлече към себе си.
— Колко безвкусно — заяви ледено тя и се опита да прогони топлината на близостта му. Той се вцепени и за момент тя помисли, че се я ядосал. Ала когато й отговори, в гласа му звънеше смях.
— Без съмнение.
Виктория усети краката му да се притискат в кринолина й, чу шепота на движенията му въпреки дъжда и лудото биене на сърцето й. Стана й ясно, че той се опитва да я сплаши. Искаше тя да се чувства дребна, слаба и безпомощна. И за щастие постигаше известен успех. Тя се вцепени, но той не направи опит да я докосне.
Най-сетне, когато тишината стана непоносима, тя се покашля.
— Ще ви бъда много благодарна, ако запалите свещ.
Мъжът до нея утихна. След доста дълго мълчание й отговори с предизвикателна ирония:
— Сигурен съм, че ще ми бъдете благодарна, но тази нощ предпочитам мрака.