Ръката му се плъзна бавно по шията й и спря на голия тил. Чуваше го как диша бързо и тежко, сякаш бе изкачил три етажа, а не бе прекосил тази малка стая в кулата.
— Права сте — проговори гърлено той и Виктория разбра, че беше напълно сериозен. — Не се страхувате от мен. Но ви е страх от нещо.
Ръката му се раздвижи. Нещо се завъртя и разхлаби, полъхна я хлад. Ребърн беше откопчал първото от дългата редица копчета на гърба на роклята й. Изведнъж напрежението й се разпръсна и направи място на огън, който се разпростря от средата на тялото към крайниците. Мрачната картина пред очите й се разми и тя се обърна импулсивно към него. Твърде замаяна, за да мисли разумно, привлече главата му към себе си.
Срещата на устните им, прекрасната гладкост на кожата, пламтящата горещина, тревожната влажност, която обещаваше повече — Виктория почти бе забравила горчивата сладост, изпепеляващия глад и удовлетворението, което наелектризираше всички сетива. Когато устните им се срещнаха, Ребърн остана неподвижен, но само за секунди. След това устните му се втвърдиха, започнаха да дават и да вземат едновременно. Ръцете му я обгърнаха, притиснаха я до силното тяло и тя инстинктивно се надигна на пръсти. Някой простена — и замаяната Виктория позна собствения си глас. Твърдата рокля измъчваше кожата й и тя цялата копнееше да се освободи от дрехите и да усети балсама на другото тяло.
Дебелата коприна я притесняваше, изолираше я като пашкул. Даже когато устните на Байрън започнаха да милват брадичката и шията й, когато телата им се притиснаха още по-силно, когато я заля гореща вълна, тя се чувстваше сама. Сама, каквато беше през последните петнадесет години. Само веднъж, за една нощ или за един час, не искаше да бъде сама.
По-близо, по-близо. Езикът му се промуши между устните й. Тя се отвори, пропусна го и го вкуси, докато той изследваше езика й, зъбите, небцето. Когато се оттегли, и тя го последва. Усети вкус на вино и се опияни още повече. Беше готова да го пие вечно и може би тогава, както нашепваше едно ъгълче в съзнанието й, вече нямаше да бъде сама.
Целувката свърши, Виктория се отдръпна с въздишка и отвори очи. Херцогът я гледаше изненадано. Под светлината на единствената свещ на стената, която бе запалил, лицето му си оставаше неразгадаемо, но в погледа му със сигурност светеше изненада.
— Вие сте пълна с изненади — изрече той с дрезгав глас, издаващ изтощение. — Ако бяхте куртизанка, щяхте да спечелите цяло състояние само с тази целувка.
Виктория се засмя несигурно. Твърде силно усещаше ръцете, които я прегръщаха, отворените копчета на роклята си и преди всичко дивата жажда отново да впие устни в неговите.
— Би трябвало да ви плесна за тази забележка, но нямам никакво желание.
— Надявам се. Но въпреки това се учудвам: как съм могъл да подценя до такава степен добродетелната госпожица Уейкфийлд? — Ръцете му се плъзнаха по гърба й към следващото копче и бавно го отвориха.
— Не повече от останалите — отговори Виктория. Устните му отново завладяха нейните и сложиха край на разговора.
Този път пръстите му не прекъснаха работата си, а се задвижиха сръчно от копче на копче и бързо слязоха до кръста. Виктория зарови ръка в гъстата му коса, отдели устни от неговите и ги притисна в шията му, вкуси го, вдъхна дълбоко пикантния, мъжествен аромат на тялото му. Свободната й ръка се плъзна по жакета — четири копчета, веднага след това и жилетката.
Междувременно роклята й висеше отворена, само ръкавите и издутият кринолин й пречеха да падне на пода. Херцогът почти грубо мушна ръка под коприната и остави гореща следа по гърба й, после рязко свали роклята от раменете. Виктория му позволи да измъкне ръцете й от ръкавите, първо лявата, после дясната, и побърза да го прегърне, но когато свърши, той я отдели от себе си и впи поглед в тялото й.
Виктория знаеше, че би трябвало да изпита смущение. Корсажът й се бе свлякъл до талията, между тялото й и погледа му бяха само корсетът и долната риза. Но не се смути. Не изпита и най-малко притеснение, когато Ребърн скръсти ръце под гърдите, отметна глава и плъзна поглед по тялото й. Погледът му предизвика само гореща вълна от слабините и следващия пристъп на лудост. Имаше право да прекара една нощ в лудост. Само веднъж след толкова много години, че не смееше дори да ги преброи.
— Е? — попита дръзко тя и срещна погледа му.
— Прав бях — промърмори той. — Корсетът е чудовищен. — Виктория зяпна смаяно, но той бързо я привлече отново към себе си. — Но вие със сигурност не сте.
Тя се освободи със смях от прегръдката му и отново се учуди на себе си.