Краката й бяха добре оформени, с тесни глезени и колене, с пълни прасци и бедра, невероятно дълги, завършващи в триъгълник от светли косъмчета. Като цяло е по-тънка, отколкото изисква сегашната мода, установи делово той. Но според него беше съвършена.
— Чувствам се някак… привилегирована — промълви Виктория и в гласа й се усещаше леко треперене. — Аз, в този вид… Нали разбирате… — Посочи голото си тяло и добави: — А вие… така… — И направи лек жест в посока на тъмния панталон, който обхващаше хълбоците му.
Байрън избухна в тих смях.
— Така се чувствам най-сигурен. — Наведе се над нея, плъзна устни по корема, навлезе във вдлъбнатинката между гърдите, стигна до шията и устата. Виктория мушна ръце под мишниците му, когато стигна до лицето й, и го окуражи да я целуне, когато устните им се срещнаха. Меки длани и елегантно извити пръсти изследваха гърба му. След малко устните й избягаха от устата му и се втурнаха да изследват всеки сантиметър от лицето и шията му. Устата й беше невероятно гореща — като възбудата, която опъваше панталона му.
Той се опря на лакти и обхвана с две ръце лицето й, впи уста в нейната и продължи да я изследва бавно и основно, като внимателно движеше главата й. Устата й беше влажна, сладка и изкусителна, мека и отдадена — също като тялото. Тя се раздвижи под него, освободи единия си крак и обхвана хълбоците му между бедрата си. Той изохка и притисна мъжествеността си към привличащата го горещина, натисна я с всичка сила и погълна устата й.
Най-сетне устните им се разделиха и той зарови лице в прекрасната руса коса, разпиляна по възглавниците.
— Мога да се удавя във вас — прошепнаха устните му.
Виктория не отговори, но само след минута той усети сръчните й ръце да отварят панталона му. Когато връхчетата на пръстите й докоснаха възбудения му член, той се втвърди още повече, ако това изобщо беше възможно. Виктория отвори първото копче, второто… Той изохка и я отстрани от себе си. Изправи се, смъкна панталона, обувките, чорапите и бельото. Виктория следеше всяко негово движение с блестящи, загадъчни очи.
— Така по-добре ли е? — попита дрезгаво той.
— Много по-добре — потвърди тя. Поиска да каже още нещо, но спря. Гъста червенина заля лицето й и се устреми надолу към гърдите. Виктория разтърси глава, за да я прогони, и каза: — Елате. Елате при мен.
Байрън се засмя тихо.
— С удоволствие. — Но вместо да легне до нея на дивана, коленичи до краката й. Започна с фините ходила: целуна всеки пръст поотделно, облиза го. После мина по вътрешната страна на прасците, за да стигне до коленете, където посвети специално внимание на няколко чувствителни места. Докато езикът и устните му я милваха, Виктория трепереше с цялото си тяло. Устата му се плъзна бавно по едното бедро, после по другото, за да се наслади на меката, гореща плът. Тя раздалечи крака, за да се отвори за него. Той спря пред гнездото от меки кичурчета, светли като вълните, които падаха по раменете й. Той усети как дъхът й се ускори и мускулите й се стегнаха в очакване. Вдигна глава и видя, че тя го наблюдава напрегнато, вкопчила едната си ръка в облегалката на дивана. Другата почиваше на хълбока й.
— Нима искате…? — попита тихо тя, докато по лицето й се гонеха учудване и радостно очакване.
Вместо отговор Байрън преодоля последната дистанция. Намери фините гънки под кичурчетата и ги облиза внимателно, като за опит. Виктория изстена, сграбчи с две ръце раменете му — но не се опита да го направлява, просто се хвана за него. Той продължи да я милва с устни и този път тя изохка тихо.
— Още? — пошепна той, убеден, че тя ще го чуе между стоновете си.
— Да — помоли дрезгаво тя. — Още много, много…
Байрън се засмя тихо и продължи да я милва с устни и език, плъзна се в падинката на влажната горещина. Ръцете й стиснаха раменете му с неочаквана сила, краката й се отвориха, хълбоците й се устремиха към устата му. Той се задвижи ритмично в нея и тялото й се нагоди веднага към ритъма му, докато той се стараеше да напасва скоростта към реакцията й. Наслаждаваше се на пъшкането й, на силните ръце с остри нокти, на стройните глезени, увити около талията му. Поглъщаше я постепенно, като търсеше точката, която щеше да предизвика експлозия…
И я намери. Виктория нададе задавен вик и се скова. Тялото й се опъна като струна върху ориенталските възглавници. Байрън не престана, не се забави нито за миг, когато тя затрепери и се загърчи при всяко движение на езика му. Тя се опита да каже нещо, но думите се размиха в неартикулирани звуци. Той продължи, проникна още по-дълбоко в горещата, гладка утроба, докато пръстите й се впиваха в раменете му и тя въздишаше и тръпнеше.