Най-сетне тя изплака и се отпусна и той се оттегли от тялото й. Ръцете й се мушнаха под мишниците му и тя го издърпа нагоре към лицето си, притискайки хълбоци към неговите.
— Сега — произнесе през здраво стиснати зъби. — Сега, моля ви!
Той се приближи към нея, без да бърза. Езикът му закръжи около пъпа, после целуна гърдите й и се наслади на треперещото тяло. Най-сетне устните им се срещнаха отново, жадни и изискващи. Толкова силно я желаеше, че му се зави свят. Желанието пулсираше във вените му, бучеше в ушите му и усещането беше прекрасно. Тялото й се движеше неспокойно под неговото, топло и гъвкаво, и го умоляваше да удовлетвори желанията му.
Целуна я отново, отговори на страстта й, вкуси устата и езика й.
— Малко ще боли — успя все пак да я предупреди, но тя поклати глава и се изсмя гърлено, с мъка поемайки въздух. Желанието го надви и не можа да се замисли над отговора й — какво беше това, отказ или ирония? Обхвана бедрата й, плъзна се във влажния, тесен отвор и едва не загуби контрол, когато се зарови в горещата утроба.
Не срещна бариерата на девствеността. Нищо не спря проникването му. За пореден път беше подценил тази прекрасна, противоречива жена. Но дори това прозрение не го спря нито за миг.
Виктория простена и се надигна насреща му. Той се опита да се раздвижи, но тя го хвана здраво за раменете и го спря.
— Още не — изрече дрезгаво. Лицето й беше напрегнато, но явно се наслаждаваше на чакането и великолепието на мига увеличаваше радостното й очакване. Тя затвори очи и потъна в себе си. Далече от него.
Внезапно Байрън осъзна, че не му е достатъчно да дава и да получава удоволствие. Искаше Виктория да усеща присъствието му, да знае, че той е мъжът, който се слива с нея, както той съзнаваше, че тя е жената, която се слива с него. Беше толкова красива с белязаното от насладата лице, със стройните извивки на тялото, които тръпнеше под неговото, с тясната утроба, която го държеше в плен. Сякаш искаше да превърне двамата в едно прекрасно същество. Но той не искаше тя да се впусне сама в екстаза. Искаше да го усеща по време на любовния акт, от началото до края — искаше да е част от нея, когато тя достигне върха.
Целуна челото й, ресниците, устните.
— Аз съм тук — пошепна задавено. — Погледни ме. И мисли за мен — аз съм тук, при теб. В теб.
Виктория отвори очи и го погледна.
— За един миг — изрече тя и устните й се накъдриха в горчива усмивка.
Той я целуна нежно и се задвижи внимателно и сигурно, с дълги тласъци, които я изпълваха от портата до границата, отново и отново. Тя ги посрещаше със стонове, в които се смесваха удоволствие и нова жажда.
— За тази нощ — каза той, а после вече нямаше въздух за говорене.
Ускори тласъците, подканван от ръцете й, и най-сетне намери ритъма, който я разтрепери и притисна към него. Усещаше тръпките по бедрата й, настръхването на ръцете й, докато тя обхващаше тялото му с нова сила и го притискаше към своето. Вкопчи се в него и му отговори — половин дузина тласъци, дузина тласъци, и стигна върха. В този моменти той загуби контрол и двамата полетяха заедно по ръба на пропастта. Горещото опиянение на екстаза го остави слаб, с натежали крайници. Изчака, докато бавно, съвсем бавно възбудата угасна.
Най-после, след дълго мълчание, се оттегли от нея. Тя протегна инстинктивно ръце, сякаш искаше да го върне, но само помилва гърдите му и се отпусна. Байрън опипа наоколо и намери някаква дреха — ризата му. Вдигна рамене. В името на рицарството нито една жертва не беше прекалена. Изтри се внимателно, после още по-внимателно разтвори краката на Виктория и я избърса.
Захвърли ризата и я погледна. Разрошената й коса се бе разпиляла по възглавниците, светлите сивосини очи, широко отворени, изглеждаха огромни на бледото лице и изразяваха плаха благодарност, която проникна до дъното на сърцето му.
Беше дал всичко от себе си. Отдавна не беше постъпвал така с жена и малко се учуди. В момента нямаше сили за нищо повече, но не искаше да я изпрати в стаята й. Още не.
Стана и събра няколко възглавници, за да образуват нещо като легло. После взе дебелата завивка от другия диван.
Върна се безмълвно при Виктория и я вдигна на ръце. Тя се хвана здраво за него, докато я отнесе до постелята от възглавници и внимателно я положи върху тях. Все така мълчаливо легна до нея и я привлече към себе си, притисна гърба й към гърдите си. Задничето й само се сгуши в слабините му. Зави и двамата, затвори очи, притисна се към топлото й тяло и веднага заспа. Лавандуловосини призраци и облечени в черно нимфи кръстосваха сънищата му.
Някъде между съня и будуването Виктория изпита странното чувство, че я носят през мрачни, заплашителни помещения. Ала не се уплаши. В съня наяве или в ленивото събуждане две силни ръце я държаха здраво и тя инстинктивно знаеше, че няма да я оставят да падне.