Вярно, не беше беден, все едно какво обясняваше на лейди Виктория. Макар че капиталът му беше вложен в различни предприятия, разполагаше с почти пет хиляди фунта годишна издръжка. Недостатъчно за екстравагантности, но все пак му осигуряваше комфорт. И въпреки това… проклетият Джифърд! Байрън си спомни с какво самодоволство му се хилеше на соарето на лейди Килмейн. Тази усмивка беше доказателство, че наглият тип знае много добре какво прави: тя беше провокация, подигравка и предсказание в едно. И през цялото време невярната, изменчива Летисия седеше до него и големите й зелени очи го следяха с обожание. А неговото лице изразяваше такова равнодушие…
Перото в ръката на Байрън се огъна застрашително и той с мъка разхлаби хватката си. Джифърд щеше да си плати. Може би не точно така, както се беше надявал първоначално, в случай, че Виктория спазеше своята част от договора. Но той си оставаше добра инвестиция. Старият граф боледуваше от подагра и скоро щеше да си отиде. И тогава Джифърд щеше да изживее оставащия му живот като негов длъжник.
Байрън въздъхна и насочи мислите си към по-приятни неща. Лейди Виктория, например, която вероятно вече бе завършила тоалета си. Сигурно беше бясна, че е заменил гардероба й, но проклет да е, ако прекара следващата седмица с жена, облечена като плашило за птици. Можеше само да се надява, че тя няма да хвърли нещо по Ани. Иначе момичето щеше да получи истеричен пристъп и трябваше да го отнесат долу в крилото на слугите.
Обикновено в отношенията му с жените най-важното беше ловът. Самият любовен акт беше просто завършек на връзката. Ала с Виктория беше друго. Завладяването я направи още по-непостижима. Завладяване? Байрън изпухтя презрително. По-добре да се запита кой кого беше завладял. Беше имал жени, които бяха луди по него — и още повече, които само се правеха, че го искат — докато жаждата на лейди Виктория се бе насочила към него само поради щастливото обстоятелство, че случайно се бяха озовали под един покрив. А той глупак, осъзна едва в момента на сливането, че опитът й е много по-голям от няколко откраднати целувки.
Байрън разтърси глава и погледна часовника си под мрачната светлина на малката настолна лампа. Време за обяд. Изправи се и се запъти към трапезарията, зарадван от предстоящата среща с лейди Виктория. Готвеше се да отхвърли гневните й обвинения с кратка забележка и равнодушно махване на ръката — това със сигурност щеше да я хвърли в следващия пристъп на ярост и да я накара да загуби контрол над себе си. Нещо, което изглеждаше извънредно важно за нея.
Когато влезе в трапезарията, тя не беше там. След минута се появи мисис Пибоди с важно изражение и червено лице и Байрън веднага заподозря, че новините не са добри.
— Кажете какво има — помоли той и се настани на мястото си. Икономката пристъпи почтително към масата. Мълчанието й беше многозначително. След малко се покашля и започна да обяснява:
— Не исках да ви преча, ваша светлост, наистина. Знам колко сте зает с документите, със сметките, с ремонтите и така нататък. Затова, ваша светлост, ако зависеше само от мен, не бих казала нищо. Никога не съм била от онези, дето се самоизтъкват…
— Да, мисис Пибоди, знам — прекъсна я Байрън, защото знаеше, че тя може да продължи така до безкрайност. — Вашата скромност и вашата дискретност са светъл пример за всички ни. Какво има?
— Идвам заради милейди — каза жената, недостъпна за иронията му. — Вижте, не знам как да го кажа. Вече бях решила да кажа на готвача да отложи обяда, но като знам колко сте специален по отношение на часовете за хранене, си помислих: „Най-добре е да идеш лично при негова светлост и да го оставиш да реши.“ Така и направих. — Горда от себе си, тя засия.
Байрън за пореден път си напомни, че да крещи на мисис Пибоди е все едно да бие спаниел, който скимти жално. Това би било бруталност, за която няма извинение. Освен това само щеше да влоши положението.
— Разбирам, мисис Пибоди, но ще се радвам, ако ми кажете какво трябва да реша.
— О, ваша светлост, нали затова дойдох! Милейди не може да слезе за обяд, защото все още е заета с тоалета си. Здравата се накарах на Ани, че се мотае, но нищо не може да се направи.
— Разбирам — отговори Байрън и се загледа със смръщено чело в снежнобялата покривка. Досега беше убеден, че лейди Виктория се облича бързо и не е от жените, които прекарват цял ден пред тоалетката си. Сигурно се бавеше, за да го ядоса. Помисли си да отложи обяда, но помнеше много добре студеното ядене на готвачката и не искаше да рискува. В крайна сметка лейди Виктория не беше причина да се откаже от собствените си удобство.