— Пригответе й една табла с ядене и й кажете, че ще се кача при нея веднага щом се наобядвам.
Ако и това не беше достатъчен стимул за дамата да побърза, щеше да измисли нещо друго. Ала икономката не се успокои.
— О, ваша светлост, смятате ли това за умно? Исках да кажа, тя е лейди и да влезете в стаята й, докато е по неглиже — мисис Пибоди произнесе думата „неклишее“, — вижте, това не може да е прилично.
Очевидно тя имаше намерение да каже още много неща, но забеляза израза на лицето му и бързо затвори уста.
— Добре, ще ида да й кажа — заключи уж шепнешком, но „шепотът“ й се чуваше на двайсет метра разстояние. Прихвана полите си и забърза навън, покрай слугинята, която направи бърз реверанс, остави на масата пред господаря табла с горещи пастетчета и веднага изчезна.
Байрън посегна към вилицата. Като познаваше бавността на мисис Пибоди, Виктория сигурно щеше да получи студено ядене в стаята си. Понеже не беше цивилизован, тази представа го изпълни със злобно задоволство. Трябваше да я инструктира по-подробно, за да се съобрази с желанията му относно облеклото, но сега вече беше късно за това. В сърцето му пролази съмнение, но той побърза да го отхвърли. Тя бе подписала договор. Знаеше с какво се захваща. Една седмица в неговата компания, в негова власт — нищо друго не я задържаше в Ребърн Корт. Защо това не го задоволяваше?
Хапна от горещите пастетчета и се облегна назад. Нямаше търпение да види отново лейди Виктория.
Байрън почука бегло на вратата на стаята с Еднорога и влезе, без да чака покана.
Лейди Виктория беше сама. Седеше на ръба на големия сандък от времето на кралица Елизабет и напрегнато балансираше на коленете си пълна табла. Лавандуловосинята коприна, която бе избрал за домашна рокля, й отиваше много и Байрън се зарадва. Цветът придаваше на косата й златен отблясък и връщаше на сините очи дълбочината, която черното бе прогонило. Косата й беше следващата промяна. Той се изненада и се зарадва, че лицето й беше обрамчено от модни къдрички, а дългите кичури бяха небрежно забодени на тила. Ала когато тя се обърна към него, Байрън преживя крайно неприятна изненада.
Бузите й устните й бяха покрити с дебел слой червило. Веждите и миглите бяха намазани с черно и изпъкваха ужасно на фона на светлата коса.
— Ваша светлост — изрече със сладък гласец лейди Виктория и той потръпна от изкуствения тон. — Не ви очаквах толкова скоро.
Байрън отиде до прозореца и спусна тежките завеси. После я обърна към себе си и я огледа мрачно, скръстил ръце под гърдите.
— Естествено, че не сте ме очаквали, милейди — отговори й, едва сдържайки гнева си.
— О, вижте, аз се надявах да сляза долу, за да ви правя компания по време на обяда, но се боя, че Ани не се справи достатъчно бързо. — Ръцете й се вдигнаха към косата. — Надявам се, разбирате колко е важно за една лейди да изглежда по най-добрия възможен начин.
— Измийте това — заповяда енергично той.
Очите й се разшириха в умело изиграна невинност.
— Ваша светлост?
— Измийте това — повтори той. — Веднага. Или ще го направя аз.
Виктория се изкиска изкуствено.
— О, ваша светлост, пък аз си помислих, че ще оцените усилията ми да изглеждам добре. Нали вие бяхте този, който изпрати хора в Лийдс да ми купят корсети? Е, получих ги и трябва да кажа, че те са подходящи по-скоро за уличница, отколкото за почтена дама. — Изкуствената усмивка беше залепнала върху лицето й, всяка дума беше като напоена с киселина.
Байрън смръщи чело. Тук ставаше нещо нередно.
— Какво искате да кажете?
Виктория събра вежди и усмивката изчезна от лицето й.
— Ето какво искам да кажа — изфуча тя и вдигна края на полата си. Под по-скоро грубата обувка блесна чорап.
Червен… не, това не беше правилното определение. Яркочервен, кармезин, огненочервен — тези описания бяха по-добри. Байрън я погледна в лицето, после отново сведе поглед към яркочервения глезен.
— Скъпа моя лейди Виктория — заговори той, твърдо решен да не се засмее — уверявам ви, че не съм давал специални указания на майстора на корсети. Само направих един списък и помолих да ми изпрати модерни неща. — При последните думи гласът му затрепери издайнически, но той продължи смело — Майсторът на корсети и моят скъп прачичо очевидно са имали друг… вкус по отношение на корсетите и другите аксесоари в сравнение с вас… и с мен.
— Това означава ли… — Виктория спусна полата си върху яркия чорап и скъпия корсет — … означава ли, че е станала нещастна случайност?