— Да — отговори пламенно Байрън и когато тя го погледна скептично, продължи: — Ако не ми вярвате, погледнете прекрасната си рокля. За нея дадох подробни инструкции на шивачките.
Лицето й бавно се разведри. Байрън се облегна на стената и вдигна вежди.
— Ако имате желание да си отмъстите, ще ви позволя да боядисате бельото ми във всички цветове на дъгата.
Това беше пробивът Неверието по лицето й се смеси с веселие и след миг тя избухна в луд смях. Опияняващ смях — красив и музикален, точно толкова сладък, колкото си го беше представял.
Байрън остана безкрайно учуден от този изблик на веселост от жена, която се владееше до съвършенство. Споменът за нощта нахлу мощно в главата му, за да му докаже, че и тя понякога губеше контрол.
— Донесете ми чиста кърпа — помоли лейди Виктория, когато отново можеше да говори.
Без да каже дума, Байрън намокри едно парче лен в легена с топла вода и й го подаде. Тя изтри внимателно боята от лицето си, като през цялото време се усмихваше. Ала когато му върна кърпата, погледът й беше ужасно строг.
— Ако още веднъж ми погодите някой номер като този със замяната на дрехите ми, ваша светлост, ще боядисам целия ви гардероб в цветове, за чието съществуване дори не сте подозирали.
— Смятам се за достатъчно предупреден — отговори сериозно Байрън.
— Много добре — усмихна се тя и лицето й засия. Енергичната брадичка и ясните черти на лицето изведнъж придобиха нещо хлапашко и дяволито и Байрън се улови, че зяпа възхитено това превъплъщение.
— Станете, милейди — помоли той, когато усмивката й угасна. — Позволете да видя какво са сътворили шивачките. Още отсега виждам, че е много добро.
Лейди Виктория изкриви лице, ала остави таблата на скрина и се изправи. Направи няколко крачки пред него, после се завъртя с преувеличена бавност. Макар да знаеше, че тя го провокира, той се възбуди от предложената му гледка. Първо едната страна, после другата… лицето с ясния поглед, дългата шия, закръглената гръд, извивката на тила, другото ухо, подаващо се като мида от великолепните къдрици. Изглеждаше с години по-млада, отколкото при пристигането си. Е, не приличаше на младо момиче, но беше много по-близо до младостта, отколкото в старите дрехи, които я правеха суха и изхабена. Вече не беше стегната в онова ужасно съоръжение от китови кости и черна тафта и вродената й чувственост я обгръщаше като аура. Когато отново обърна лице към него, сивосиният поглед беше ясен и пълен с ирония. И образуваше объркващ контраст с крехкия порцеланов тен. Байрън изведнъж повярва, че като е свалил мрачния маскарад, е разкрил жена, достойна за обожание както от млади момчета, така и от опитни светски мъже.
— Е? — попита небрежно тя. — Искате ли да видите още нещо? Например зъбите ми. Или ще ме накарате да ходя напред-назад, за да проверите походката ми?
— Вече я проверих миналата нощ… и съм безкрайно зарадван — заяви Байрън и лицето й пламна. Този прилив на цвят моментално го лиши от самообладание. — Елате тук — заповяда той.
Виктория изчака един миг, за да покаже, че го прави по своя воля, а не защото я принуждава, и пристъпи към него.
Байрън я придърпа към себе си, докато полите й се опряха в краката му. Приближи лице към нейното и я погледна пронизващо. Виктория не се разтрепери, не се отдръпна, само брадичката й се повдигна и реагира на предизвикателството — упорита, но безкрайно женствена. И самата тя едно предизвикателство.
Байрън обхвана дръзката брадичка с палец и показалец. Виктория се скова и все още беше вцепенена от изненада, когато устата му завладя нейната. Ала това трая само миг. Устните й се отвориха под напора на езика му, тя мушна ръце под жакета му и смачка копринената жилетка. Устните й бяха горещи, подканващи и овлажнени от езика му. Желанието го удари право в слабините. Той я целуваше с отворени очи и следеше как лицето й се обагря в червенина. Каква наслада беше да гледа лицето й, да вижда удоволствието, копнежа и болката, да чува тихите й стонове… Ръката й намери ерекцията му и я помилва през тънката материя на бричовете. Още малко и щеше да разкъса кринолина и да я свали на пода.
Байрън въздъхна със съжаление и се отдръпна от нея. Тя простена жално и отвори очи.
— Защо? — Гласът й беше само дрезгав шепот.
— Защото имам да изпълня още някои задължения и макар че много бих искал да остана тук, не мога — отговори той колкото можеше по-сухо. Сложи ръка под брадичката и повдигна лицето й. Кожата беше коприненомека и крехка под коравите му пръсти. Усети бързия пулс на шията й и потрепери. Наклони леко глава и попита глухо — Коя сте вие, Виктория? В един момент Алекто, в следващия Цирцея… — Спомена имената на фурията и изкусителката на един дъх и без капчица хумор.