Щом вратата се затвори зад гърба му, Ребърн спря, сякаш не беше бързал за никъде.
— Ще повикам майстор щукатьор, който да реставрира орнаментите на горните етажи — обясни той с добре пресметната небрежност. — Някои са се загубили преди сто години, когато ремонтирали фронтоните на западната страна, но смятам, че шарките могат да бъдат реконструирани.
— О… — прошепна Виктория, защото не знаеше какво да каже. Въпросът все още висеше неизречен помежду им, но недостъпната линия около устата на Ребърн и пронизващият поглед забраняваха всякакви въпроси. В момента не й стигаше смелост да се скара с него.
В помещението се появи як мъж на средна възраст, целият в прах, препасан с кожена престилка.
— Ваша светлост! — извика сърдечно той. — Великолепни новини, великолепни новини! Приключихме с дървенията на партера и започваме работа в пристройката.
Ребърн се усмихна сухо.
— Радвам се, че поне веднъж всичко е минало гладко.
Мъжът кимна, без изобщо да се засегне от забележката.
— Естествено, естествено. Но елате да видите! Ще се учудите колко неща сме свършили след последното ви посещение.
— Бих предпочел да се огледам сам, ако не възразявате, Хартър. Милейди ще ме придружи. Когато имам нужда от вас, ще ви намеря.
Хартър се поклони с отсъстващ вид пред Виктория и изтри ръце в престилката си.
— Разбирам. Е, тогава, ваша светлост, милейди, отивам да работя…
И изчезна в дългия коридор, от който долиташе звън на чукове.
Ребърн пусна ръката на Виктория и се запъти към вътрешността.
— Ако желаете, можете спокойно да пообиколите. — Хвърли крив поглед през рамо и поясни: — Тук отникъде не дебнат опасности.
Виктория разбра, че лицето й изразява несигурност, и побърза да си наложи хладно изражение.
— Още не ми се е случвало да ме ухапе килим, но когато става въпрос за вашата къща, не ми остава нищо друго, освен да се движа предпазливо. Непредвидеността е фундаментална част от вашата личност.
Ребърн измърмори нещо неразбрано, но не се обърна към нея, а се зае да разглежда ламперията на отсрещната стена.
Виктория вдигна рамене и реши, че след като той не й обръща внимание, може спокойно да се поразходи.
Застана точно в средата на широко помещение, което някога е било зала, а сега с помощта на мебели и килими беше разделена на два различни салона, издържани в яркочервено, пурпурно и тъмнокафяво. Като залеза на слънцето в Йоркшир, спомни си тя сияйната гледка, която я посрещна на слизане от влака в Лийдс.
Размерите на помещението биха изглеждали плашещи, ако не беше това разделение, което му придаваше нещо домашно и уютно. Почти интимно. Въпреки старинните мебели и блестящата, прясно излъскана ламперия помещението излъчваше нищо живо.
Виктория отиде в отсрещния салон и остави Ребърн да проверява ламперията. Хареса тежките, прости линии на мебелите и старите картини, окачени по стените. Ала най-впечатляващото бяха тесните прозорци с пъстри стъкла от двете страни на камината в края на залата. Четири ярки стъкла с цвят на кехлибар, на които бяха изобразени жени с дълги лица и разпуснати коси и с красиво драпирани роби. Прозорците бяха единственият източник на светлина за цялото помещение — всички други бяха скрити зад тежки завеси.
— Необикновено — прошепна тя, съзнавайки, че думата е прекалено слаба. — Повечето хора биха направили къщата по-светла и по-весела. Тук се чувствам като в средновековието.
Обърна се към херцога и видя как по лицето му пробяга нерадостна усмивка.
— Веселието не ми подхожда. Не искам и светлина. — След кратко колебание се реши да й разкаже още нещо: — Преди две години се запознах с млад архитект на име Уеб. Невероятен идеалист, според мен дори е малко луд. Смята се за част от художествена революция, но аз харесвам работите му. Простота, натуралистична красота и средновековност — това са водещите принципи на групата. Наричат се прерафаелити. Аз ги наричам братство за архитектура и дизайн. Твърде съм циничен, за да се въодушевя от идеите им, но въпреки това наех фирмата на Уеб, за да преустрои къщата ми.
— Колко практично — промърмори с леко разочарование Виктория и не му повярва изцяло. Но какво беше очаквала? Ентусиазирана реч за личния му идеал за красота? Имаше чувството, че не е била справедлива към къщата, и добави: — Тук е наистина много хубаво. Не съм очаквала точно това, но го намирам красиво.