Устните й бяха меки и податливи… и жадни. След малко Виктория се отдели от него. Устните й оставиха пареща следа по шията му, сръчните й пръсти започнаха да разкопчават ризата. Устните следваха пръстите, докато се отвори и последното копче.
Тя извади ризата от колана му и положи длани върху хладната, гладка кожа на гърдите му. Разголи го още малко и притисна устни към голата кожа. Слезе надолу към корема, после пак се качи към гърдите. Байрън стоеше неподвижен, но дъхът му се ускори да непоносимост. Като го чу да пъшка, Виктория се усмихна доволно и удвои усилията си.
Той я отблъсна мълчаливо и поклати глава. Откопча маншетите и с бързи движения свали тирантите и ризата. Виктория посегна към колана на панталона, но той бутна ръцете й и вместо това свали тънката й ленена риза. Опита се да развърже шнура на бельото й, но тя го спря.
— Първо вие — изрече с твърд глас.
Той я погледна недоволно.
— Само ако си свалите ботушките.
— Веднага. — Виктория разкопча малките копченца, докато той сваляше останалите си дрехи. Когато захвърли панталона си, тя се освободи от втората обувка, вдигна глава и застина на мястото си. Мина малко време, докато Байрън се сети, че членът му е точно на височината на очите й.
— Не можете да твърдите, че никога не сте виждали такова нещо — рече сухо той.
Виктория го погледна за миг с празни очи.
— Не от такава близост. — Помълча малко и добави: — Би трябвало да го намирам грозен, но не мога… Той е… възхитителен.
Байрън неволно се засмя.
— Никой не го е наричал така.
Тя протегна ръка и пръстите й се сключиха около твърдата плът. Докосването го прониза като светкавица и той изохка тихо. Виктория го погледна въпросително, почти плахо.
— Изненадан ли сте?
— Скъпа Виктория, едничкото, което мога да очаквам от вас, е неочакваното, междувременно съм убеден в това — отвърна той през здраво стиснати зъби.
Тя го обхвана по-здраво и плъзна ръка по ствола му. Той издаде задавен звук, когато главичката се оголи и по тялото му се разля гореща вълна. Измърмори някакво проклятие и хвана ръката й.
— Друг път с удоволствие ще ви разреша да си поиграете, но днес, моя дръзка Цирцея, ще довършим любовната игра по друг начин.
Вдигна я високо във въздуха и със сръчно движение я досъблече. Още две движения — и чорапите бяха захвърлени на пода. Положи я нежно на възглавниците и я погледна отвисоко.
— Какво сте намислили? — попита подозрително тя.
— Искам да си получите десерта.
Байрън седна точно зад главата й, така че тя да не може да го вижда, и извади плодовия сладкиш от ъгълчето до печката. Посегна към вилицата, набучи малко парченце и го поднесе към устните й.
Когато плодът се появи пред очите й, Виктория се стресна, но докато стигне до устните й, вече беше отворила уста. От този ъгъл очите й не се виждаха, само светлите мигли трепкаха под дъгите на веждите. Сега бяха спуснати, защото очите й следяха плода, докато го обхвана със зъби и го издърпа от вилицата. Байрън видя как челюстта й заработи, проследи и движението на гърлото. Всяко от движенията й беше невероятно еротично, дори простият акт на яденето. Тя го изкушаваше с всичко от себе си. С тялото си, със зачервената кожа, с начина, по който лявата страна на устата се отваряше секунда преди дясната. Докато я гледаше като хипнотизиран, той й даде още една хапка и тя отново взе прасковата между издадените си устни, сдъвка я и я глътна. Байрън набоде трето парче, поколеба се, после го сложи в собствената си уста. Остави вилицата, наведе се над нея и й предложи прасковата. Виктория въздъхна тихо и той усети леко подръпване, когато зъбите й се впиха в мекия плод. Тя обви ръце около шията му и го притегли към себе си. Обърната целувка, топла и сладка, достатъчно похотлива, за да го опияни, достатъчно възбуждаща, за да го накара да се забрави. Без да съзнава какво прави, той пропълзя и легна върху нея, притиснал хълбоци между меките й бедра.
Най-сетне се разделиха и Байрън отново посегна към платото със сладкиша. Този път обаче взе лъжичка и я напълни със сироп.
— Какво правите, Ребърн? — извика стреснато Виктория, когато лъжичката се появи пред очите й. За първи път, откакто се познаваха, изглеждаше уплашена и безпомощна. Изразът на лицето й засили желанието му до такава степен, че трябваше да стисне зъби, за да не я вземе веднага.
Без да й отговори, той разля сиропа на тънка струйка по шията и гърдите й. Когато усети сладкия сироп по кожата си, тя се задъха и очите й се разшириха. Беше разбрала какво е намислил. Зърната на гърдите й станаха непоносимо твърди, защото струйката сироп описваше кръгове около тях и накрая ги заля със златната си топлина. Байрън напълни още една лъжичка и бавно я разля по корема и между отворените й бедра.