— Ето ти на! Системата се размножава от само себе си. Байрън върна поредната книга в редицата. — Предлагам ви да се присъедините за седмица или две към кръга по аматьорска философия, създаден от лорд Едингтън. Там ще водите до насита обществено-политически дебати и ще ви омръзнат завинаги. — Той отново вдигна поглед към нея. — Ще ви кажа нещо, за да се почувствате по-добре: Ани се среща с лакея Андрю и аз й обещах зестра от сто фунта, а на Андрю мястото на портиер, когато Сайлъс ни напусне. Знам, че не е редно да разрешавам романтични връзки на персонала, но при дадените обстоятелства реших да не се намесвам.
Виктория се усмихна без ни най-малка ирония.
— Предполагам, че сте прав. Може да не е съвсем почтено, но все пак е много по-добро от всичко друго, което мога да си представя. — Тя слезе от стълбата и се запъти към следващия шкаф.
Байрън преглеждаше долните етажерки и напредваше значително по-бавно от Виктория, която се бе покачила отново на стълбата и отново разкриваше изкусителни глезени и прасци. Когато тя приключи с втория шкаф, той беше безнадеждно изостанал и трябваше да работи като луд, за да навакса. Виктория застана пред следващия шкаф и се обърна към него със смръщено чело.
— Да не си мислите, че ще дойда да ви помагам, щом свърша моята половина? Защо се мотаете?
— Дори не съм си помислил да искам помощ — увери я той, докато зяпаше краката й. Тя промърмори нещо неразбрано и се обърна отново към книгите, докато Байрън гледаше ту големите томове, ту краката й.
След минута пронизителният й вик разкъса тишината:
— Ваша светлост! Вие гледате под полите ми!
Байрън с мъка отдели поглед от красивите глезени и го премести към лицето й, по което се бореха смях и гняв.
— Това ли правя?
Тя изсъска като разярена змия и наложи на лицето си тържествена маска. Слезе по стълбата и обяви самодоволно:
— Макар да не заслужавате, ще ви призная, че намерих нещо. — И му показа дебел том.
Байрън се изправи на крака, грабна книгата от ръцете й и започна да я прелиства.
— Тази е! — Усмихна се меланхолично и добави: — Предполагам, че трябва да се радвам, но бих предпочел да съм я намерил преди няколко часа. В момента съм само облекчен и благодарен за вашата помощ.
Виктория направи великодушен жест.
— След четвърт час сам щяхте да я намерите.
— Но дотогава настроението ми щеше да бъде непоправимо лошо.
Виктория се ухили и лицето й стана като на дяволито хлапе.
— Значи аз трябва да ви благодаря, че ми разрешихте да помогна, защото иначе щях да съм една от жертвите на лошото ви настроение. Вече ми е ясно, че всъщност към спасила себе си.
— Тогава оттеглям благодарността си. — Той разтвори тежкия том и запрелиства избледнелите страници, като правеше гримаси. Според датите имотите трябваше да са регистрирани някъде там. — Всичко, което ми остава да направя, е да намеря нужната страница.
— Това не би трябвало да е проблем.
Той въздъхна.
— Като малко момче вярвах, че е вълнуващо и забавно да си дук.
— Всеки има своите заблуди. — Виктория вдигна рамене.
Байрън поклати глава.
— Не започвайте пак! Винаги когато повярвам, че страдам от уникална мъка, вие ми обяснявате универсалността на човешките чувства и ме карате да се чувствам като неразумен хлапак. Защо ли ви позволявам да ме обиждате така?
— Защото тайно се наслаждавате на обясненията ми — отговори веднага Виктория. — Защото никой друг не се осмелява да ви говори по този начин. Не се безпокойте, ваша светлост, когато очарованието на новото избледнее и седмицата приключи, ще се радвате да се отървете от мен.
При тези думи Байрън усети рязко пробождане в сърцето, което можеше да се определи почти като болка. Имаше чувството, че познава Виктория от цяла вечност. Трите дни, прекарани с нея, заличаваха спомена за предишните десет години, а четирите, които му предстояха, сигурно щяха да отминат като миг. Намръщи се, защото бе осъзнал, че очаква края на седмицата с нарастващ страх. Това го ядоса. Колкото и да беше интересна, Виктория бе жена като всяка друга.
Защо го болеше толкова? Сигурно не заради нощните им преживявания. Беше спал с най-добрите проститутки в Лондон и колкото и да се радваше на Виктория в леглото, обективността изискваше да признае, че тя не притежава и половината от уменията на проститутките.
Доколкото можеше да прецени, тя не се отличаваше с особена фантазия. Не се сещаше да му попее, да изиграе някоя сцена, да му рецитира нещо или да нарисува картина. Нямаше представа дали говори френски и какво образование е получила. Освен това не полагаше типичните женски усилия да го спечели. Вероятно нямаше желание — а и причина да го прави.