— Вашата грижа са арендаторите — напомни му трезво Виктория.
Спокойният, разумен глас проникна в хаотичните му мисли и го накара да се усмихне.
— Говоря ви, сякаш искам да се върнат времената на Едуард, нали? Владетелят, управлявал народа си без предразсъдъци, справедливо, като любящ баща. Смешно и сантиментално, бих казал.
Виктория видя самопрезрението и огорчението в очите му и изпита болка. Но си наложи сдържаност и отговори с внимателно подбрани думи:
— Може би, но въпреки това е благородно от ваша страна.
Ребърн примигна слисано и я погледна.
— Никога ли не са ви наричали благороден? — Сега беше неин ред да се учуди.
— Мен ли? Не. Никога. — Чувството за хумор прогони учудването и той се засмя. — Нито пък аз съм се смятал за благороден, освен в буквалния… херцогския смисъл на думата.
— Тогава явно не се познавате толкова добре, колкото мислите.
Ребърн изпухтя недоволно.
— Когато човек има толкова малко духовни занимания като мен, се опознава по-добре, отколкото му е приятно. Вие ме познавате едва от няколко дни, Виктория. Може би съм се старал да се покажа откъм най-добрата си страна, а вие се лъжете.
Мислите на Виктория неизбежно се върнаха към въпроса, който му беше задала в каретата.
— Може и да сте прав. Вие разкривате пред мен забележително малка част от себе си, когато разговаряме.
Лицето на Ребърн потъмня. Веднага беше разбрал намека.
— Забравете това, Виктория — помоли той тихо. — Забравете, че изобщо сте ме попитали. И преди всичко, забравете, че е имало какво да попитате.
Виктория стисна устни и поклати глава.
— Не мога. Знаете, че е невъзможно.
Явно беше издала повече за себе си, отколкото беше редно, защото лицето му се отпусна.
— Поне ще ми повярвате ли, че не искам да ви нараня с мълчанието си?
— Защо да ме наранявате? — Гласът й прозвуча студено. — Все пак ние с вас не сме нищо повече от далечни познати, като не вземем предвид физическата част. — Тя се поколеба, но изпепеляващият гняв, който бушуваше в сърцето й, я тласна да продължи: — Ако си мислите, че вие решавате дали да говорите с мен, ако се боите, че можете да ме нараните, и въпреки това сте избрали да мълчите, тогава се питам защо сега молите за прошка. Избрали сте по-лекия път, знаели сте, че ще го възприема като ритник. Нарочно се държите така. Каква прошка бихте могли да очаквате?
Ребърн изкриви уста.
— За пореден път улучихте точно в центъра.
В гласа му звънна предупреждение, но Виктория го пренебрегна.
— Вече имам богат опит в отрезвяването. Ако желаете да ви простя — явно си мислите, че има какво да се прощава, решението е едно: отговорете на въпроса ми.
Пред лицето му падна маска и той стана толкова рязко, че столът се залюля и падна. Без да я изпуска от очи, той заобиколи масата. Виктория се уплаши, че е отишла твърде далеч този път нещо в него се беше счупило. Издърпа стола й и в същото време го завъртя към себе си. Виктория се вкопчи в облегалките с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Постара се да запази непроницаемо изражение, макар че кръвта нахлу в лицето й и това не беше само от гняв. По тялото й се разпространи топлина, която нямаше нищо общо с гнева. Виновна беше близостта му, горещината на тялото му, наведено над нея. Въпреки това упорито вирна брадичка, все едно дали заради него или заради собствената си реакция. Лицето му потъмня още повече.
— Вие не сте домакинята тук. — Той не крещеше, точно обратното, но шепотът му я вледени по-ефективно от най-силния крясък. Внезапно гневът й отлетя и това така я обърка, че за момент остана безмълвна и неспособна да се помръдне. Без бариерата на гнева беше безпомощна срещу привличането, което той упражняваше върху нея. Ей сега щеше да падне.
— Не, не съм — отговори съвсем тихо тя. Той държеше здраво облегалката на стола й и се бе навел над нея така, че лицето му беше само на сантиметри от нейното.
— Нямате право да ме разпитвате.
— Нямам.
Двамата потънаха в мълчание. Ребърн я гледаше мрачно, докато тя се опитваше да се пребори с присвиването в корема и да издържи на погледа му. Ръбът на маншета му помилва бузата й и тя се разтрепери. Това го вбеси още повече.
— Няма да ви позволя да ме манипулирате. Станете.