Представата беше толкова опияняваща, колкото и ужасна. Тя се отблъсна от стената и изведнъж й се зави свят. Втренчи поглед в неумолимия гръб на Ребърн и потрепери. Стомахът й се сви на топка. Опря се отново на стената, защото коленете й омекнаха.
Още един шанс, каза си тя. Трябва да му дам още един, последен шанс.
— Ще задам въпроса още веднъж — изрече тя с глас, който въпреки решителността й трепереше. — Байрън Страдфорд, защо избягвате светлината?
Той се вцепени. Стана абсолютно неподвижен. В продължение на един дълъг миг Виктория го гледаше как стои пред нея като камък. После се отърси от вцепенението и обърна лице към нея. Сърцето й се сгърчи от ужас. Толкова затворено и страшно беше лицето му. Никога не беше виждала очите му толкова студени и устата толкова корава. Разбра отговора, още преди да го е чула.
— Знаете, че нямате право да ме питате за това.
— Да, нямам — отговори тя с пресекващ глас. Под краката й сякаш се отвори дупка и тя изпита ужасяващото чувство, че пропада, макар да стоеше облегната на стената. — Вече признах, че нямам право да ви задавам този въпрос, но и вие нямахте право да изтръгнете моите тайни. Не мога да направя нищо друго, освен да ви помоля да ме дарите с доверието си. Какво значение има това, след като ни остават само два или три дни? — Гласът й беше отнесен, сякаш идваше от много далеч.
Лицето на Ребърн се сгърчи от гняв.
— Също като вас аз имам право да реша на кои въпроси да отговоря. Вие решихте да говорите. Това е ваша работа. Аз реших да мълча.
— Тогава вече няма да има думи между нас! — Виктория изхълца задавено, отблъсна се от стената, мина на бегом покрай него, изтръгна юздите на Принцеса от ръката му и се втурна към изхода. Вътре беше ужасяващо тъмно, ушите й бучаха. Дишаше свирещо, но имаше чувството, че се задушава. Когато мина покрай гредата, на която бяха окачени дрехите им, грабна шапката му.
— Останете си тук. Крийте се в сянката, докато падне нощта. Правете каквото искате, само не ме следвайте!
Виктория едва позна гласа си — толкова остър, толкова жлъчен. Ребърн отвори широко очи и направи крачка към нея, но тя вече беше излязла навън и се метна на седлото. Пусна Принцеса в галоп точно когато той изскочи навън. Не се обърна назад — никога вече нямаше да се обърне назад, — но го чу да вика нещо.
Да върви по дяволите. Тя няма да се обърне никога вече.
16
— По дяволите, Виктория! — изрева Байрън. Ала Виктория само се приведе по-ниско над седлото и подкара коня с още по-голяма скорост. Черната му шапка трептеше в ръката й като ранена птица. Байрън изруга отново и се върна в пристройката, за да изведе своя кон. Нахлузи ръкавиците, метна се на седлото и удостои слънцето с един-единствен поглед, преди да пришпори Аполония.
Виктория имаше доста голяма преднина и надали щеше да я настигне, преди да влезе в гората. Но проклет да е, ако седи бездеен в овчарската колиба, докато тя си отива от живота му! Тя нямаше да си отиде, преди да й е позволил. Преди да е казал последните си думи, за да ги запомни завинаги.
Виктория очевидно бе чула тропота на Аполония, защото размаха камшика и пришпори Принцеса да препуска още по-бързо. Байрън стисна зъби и се устреми след нея.
И тогава времето спря. Конят и ездачката вече не препускаха по стария път, а се свличаха по склона. Принцеса загуби равновесие и шапката му изхвърча от ръката на Виктория. Конят изцвили панически, докато копитата му се хлъзгаха по мокрите камъни. Спъна се и се наклони заплашително. Виктория се вкопчи с две ръце за седлото, но тялото й прелетя във въздуха като края на камшик. Конят се стовари със силен трясък на земята и погреба ездачката под себе си.
Макар и доста далеч, Байрън видя как тялото на Виктория изведнъж се отпусна. Изруга отново, този път от див ужас, и препусна като луд надолу по склона. Не можеше и не искаше да мисли.
Принцеса се изправи, преди Байрън да е стигнал до падналата. Ботушът на Виктория се закачи за стремето и за миг тялото й се вдигна във въздуха, но Принцеса се потърси и кракът се освободи. Лудо въртейки очи, конят се отдалечи бързо.
— О, не, не смей да избягаш! — изрева Байрън и се опита да стигне навреме, но не успя. Принцеса изпръхтя сърдито и се отдалечи в галоп към Ребърн Корт.
— Проклет кон — изсъска вбесено Байрън, обърна се бързо към Виктория и добави глухо: — Какво ще правя сега?