Виктория беше със счупен крак, неговото лице беше в ужасно състояние, но в момента това нямаше никакво значение. Не го беше грижа за нищо. Щеше да приеме с готовност дори смъртта. Сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.
— Тогава да направим тази нощ незабравима като хиляда нощи. — Притисна я до гърдите си и удави болката на тридесет години в страстна целувка.
21
— Много бих искала да докосна лицето ви — промълви тъжно Виктория и зарови пръсти в дългите къдрици на тила му. Двамата бяха в леглото й, голи, бандажираният крак на Виктория беше протегнат встрани. Първият любовен акт с всички сладки подробности беше отминал, вторият също. Съдовете от вечерята бяха на масата до свещника, в който свещите догаряха. Ребърн бе помолил Ани да остави таблата пред вратата и я внесе сам, за да не се налага да се обличат. Сега взе ръката на Виктория и я поднесе към устните си.
— Можете.
Тя извика възмутено.
— Не исках да кажа това и вие го знаете много добре. — Пресметнато в квадратни сантиметри, аз съм по-достъпен, отколкото вие. — Той посочи неподвижния крак и се засмя.
— Но кой би искал да се докосва до глезена ми? — учуди се Виктория.
Ребърн се претърколи със смях и я затисна под себе си. Кожата му беше по-топла и по-корава от нейната, късите косъмчета на гърдите му погъделичкаха зърната на гърдите й, когато опря лакти от двете страни на главата й.
— Може би аз. Може би искам да милвам всеки сантиметър от тялото ви и имам нещо против, когато някакъв си превързан глезен ми се пречка.
Членът му се размърда до крака й и по тялото й се разля гореща вълна.
— Вие сте луд. — Думите трябваше да прозвучат унищожително, но страстният му поглед я замая и тя само изпъшка задъхано.
— Може и да сте права — отговори той и помилва устата й с устни. Луд или не, Виктория трепереше под милувките му. Повдигна глава, за да улови целувката му и се наслади на сладостта й. — Всеки сантиметър — повтори той и тя се предаде. Отметна глава назад, докато той покриваше шията и с пърхащи целувки. — Всяка пора, всяко косъмче, всяка луничка. — Целуна петънцето, което бе забелязал под брадичката й и продължи: — Всеки белег. Искам да ви бележа със своя знак. Искам да притежавам всичко от вас.
— А аз какво ще получа срещу това, ваша светлост? Удоволствието от компанията ви? — Думите се изплъзнаха от устата й, преди да е успяла да ги възпре, но тя не се уплаши.
— Спомен, който ще ви топли през нощта. — Той целуна вдлъбнатинката под ключицата й и тя изохка, когато устните му изпратиха гореща тръпка по тялото й. Целувките му я подлудяваха и тя цялата гореше. Искаше да му извика да престане с това сладко мъчение, но в действителност не го желаеше.
Взе главата му между двете си ръце, привлече го към себе си, улови тялото му между бедрата си и подканващо вдигна хълбоци насреща му. Той простена и отново завладя устните й. Даже езикът му беше горещ, настойчив, многообещаващ, мъжествеността му пулсираше пред портата й, но все още отказваше да влезе в нея.
Това беше повторение на първата нощ, която бяха прекарали заедно — леки дразнения, умела манипулация, игра с мъжката власт… Внезапно Виктория усети гадене. Не искаше това. Надигна се и го блъсна с все сила.
— Не можете ли поне за минута да престанете с тези игрички — или даже за час? — Въпросът беше някъде между молбата и заповедта.
Силата на удара го накара да се изправи. Седна в леглото и я погледна мрачно с неразгадаемите си лешникови очи. Лицето му беше започнало да се бели.
— Мислех, че ви харесва. — В гласа му звънна гняв.
Заслужавам си го, помисли си Виктория, която вече се срамуваше от избухването си.
— Аз… харесва ми, да… но не сега. Не можете да ме върнете в деня на пристигането ми. Ако имаше утре, сигурно нямаше да се притеснявам, сигурно щеше да ми хареса, но тази нощ не мога да понасям подобни игрички.
— Какво искате тогава? — Гласът му прозвуча твърдо, но за облекчение на Виктория пламъкът на гнева в погледа му угасна, без да остави следа. — Готов съм да ви го дам. Ако е по силите ми…
— Разбира се, че е. Всичко, което искам, сте вие. Искам ви целия.
Тя се усмихна разкаяно, съзнавайки, че изказването й е подобно на неговото преди малко. Той отговори на усмивката й и поклати глава.
— Искате много. Това не е дреболия.
— Цялата нощ е пред нас.
Тя протегна ръце към него, той въздъхна и отново се отпусна между бедрата й. Премести внимателно крака й, но без да иска, докосна глезена и Виктория изплака тихо, пронизана от остра болка. Байрън веднага спря.