Тази красота обаче бе измамна и Мишани добре знаеше това, макар че никой друг от присъстващите нямаше и най-малка представа за този факт — никой, освен Сестрата от Аления орден, която стоеше от едната страна на подиума. Асара бе Различна и можеше да променя облика си според желанията си. Дарбата й нямаше аналог сред себеподобните й и Мишани беше благодарна, задето бе така. Една такава бе достатъчно опасна.
— Трябва да се гордееш, Асара — рече Мишани.
— С Реки ли? — повдигна вежди красавицата. — Предполагам, че да. Да кажем, че все още го намирам за интересен. Това момче определено извървя голям път, откакто го срещнах.
Мишани си помисли, че това бе доста слабо казано. Въпреки че никога не го бе виждала като юноша, слуховете описваха Реки като боязлив и плах книжен червей, който нямаше огнения темперамент на сестра си Императрицата. Въпреки това, когато се върна в Джоспа, за да наследи титлата на баракс след кончината на баща си, той вече бе съвсем различен човек. Твърд и целеустремен, изкусен и безмилостен в използването на природната си интелигентност, за четири години той бе успял не само да превърне рода Танатсуа в най-силната благородническа фамилия в Тчом Рин, но и бе обединил всички пустинни баракси под знамето си.
Мишани отпи от виното си.
— Трябва да се гордееш и със себе си — рече тя.
— Голяма късметлийка съм, нали? — усмихна се Асара.
— Предполагам, си научила за събитията в Джурака?
— Разбира се. — Сестрата до подиума им бе разказала за случилото се, след като жените от Аления орден, присъствали при падането на града, я уведомиха за поражението.
— Този договор трябваше да бъде подписан по-рано — въздъхна Мишани. — Не можем да си позволим да бъдем разделени.
— Ако си мислиш, че обединението на пустинните баракси ще допринесе някаква полза на запада, значи си голяма оптимистка — отбеляза Асара. — Те няма да ви се притекат на помощ.
— Зная това — отсече жената с оранжево-кафявата рокля. — Но докато Чаросплетниците пилеят ресурсите си в усилията си да завладеят пустинята, вниманието им ще бъде отклонено от нас. С това съглашение и сътрудничеството между пустинните баракси може никога да не завземат Тчом Рин.
— О, не бъди толкова сигурна — усмихна се загадъчно Асара и взе една чаша от слугата, който тъкмо минаваше покрай нея със сребърен поднос в ръка. — Те вече владеят цялата северна половина на континента и югоизточния бряг на Сарамир. Ние държим само Южните префектури — и то едва-едва — и Тчом Рин. Обкръжени сме и откакто започна войната, все отстъпваме. Зад непробиваемите си бойни редици Чаросплетниците могат да си позволят да приложат всеки план, който им хрумне, като тези… фейа-кори например — и Асара махна пренебрежително с ръка.
— Не споделям черногледството ти — отвърна Мишани. — Позициите на Чаросплетниците не са толкова непоклатими, колкото изглеждат. Самата им същност подкопава плановете им. Териториите им са застрашени от глад заради влиянието на вещерските камъни, а ние все още държим най-големия дял плодородни земи на континента. Вещерите трябва да изхранват армиите си, а те се състоят от хищници, които се нуждаят от големи количества месо. Без посевите добитъкът им ще измре и Различните им зверове ще започнат да гладуват.
— Как стои положението с вашите посеви?
— Имаме достатъчно, за да изхраним Префектурите — обясни последната издънка на рода Коли. — Обстоятелството, че сме изтикани в ъгъла, в случая само ни е от полза — ако трябваше да се грижим за целия Сарамир, щяхме да го уморим от глад, а така разполагаме с достатъчно провизии. А и научих, че след падането на Утракса покварата в земята вече не е толкова силна.
— Наистина ли? — учуди се съпругата на баракс Реки. Това бе съвсем прясна новина, която още не бе стигнала до нея. — Това означава, че заразата може постепенно да изчезне от само себе си и земята ще се изцели. Стига само вещерските камъни да изчезнат…
— Точно така — кимна Мишани. — Можем само да се надяваме, че ще стане тъй.
Двете жени останаха една до друга, докато Реки приключи с речта си, след което благородниците се отдадоха на разговори помежду си. Обичайните интриги и машинации явно бяха оставени на заден план, ала въпреки това в губернаторския двор се усещаше известно напрежение. Асара се увери, че човекът, който бе изпратил среднощния убиец, е забелязал неумолимия й взор, ала продължи да го наблюдава, докато той не отмести поглед.