— Ще се отправиш ли отново на запад, след като съглашението е вече подписано? — обърна се съпругата на Реки към Мишани, без да отделя очи от коварния благородник.
— Налага се — отвърна събеседничката й. — Отсъствах прекалено дълго. Тук има и други, които могат да заемат мястото ми. Юги има нужда от очите и ушите ми сред благородническите семейства на Префектурите. — Истината беше, че изобщо не й се тръгваше, въпреки че не можеше да отрече носталгията, която я измъчваше. Прекосяването на планината обаче щеше да е опасно, а спомените й от идването й тук никак не бяха приятни.
— За малко да забравя — възкликна Асара. — Имам подарък за теб. Изчакай ме тук.
Тя се скри сред тълпата, връщайки се след броени секунди с изящна черна книга. Корицата й бе инкрустирана със златни филигранни орнаменти и извити пиктограми, изписващи заглавието на Висшия сарамирски.
Времето, което Мишани бе прекарала в императорския двор в Аксками, я бе научило да прикрива умело реакциите си, използвайки лицето си като маска, ала щеше да е много грубо да не изрази възторга си при вида на подобен дар. Тя пое книгата от ръцете на събеседничката си с благодарствена усмивка.
— Последният шедьовър на майка ти — рече Асара. — Помислих си, че ще се радваш да го прочетеш. Това е първият екземпляр, който пристигна в града.
— Как се сдоби с него? — попита Мишани, прокарвайки връхчетата на пръстите си по позлатената корица.
Съпругата на Реки се засмя.
— Не е ли забавно? В момента страдаме от дефицит на толкова много неща заради войната, ала книгите на Мураки ту Коли явно успяват да достигнат навсякъде — каза тя, след което добави с дяволит блясък в очите: — Познавам един търговец, който пренася контрабандно произведения на изящните изкуства и книги. Подозирам, че краде по-голямата част от завзетите от Чаросплетниците територии, където едва ли се нуждаят от такива неща. Помолих го да потърси творбите на майка ти.
— Нямам думи да изразя благодарността си, Асара! — възкликна Мишани, вдигайки поглед от книгата.
— Приеми я като скромна награда за помощта, която ни оказа, за да постигнем това споразумение — отвърна някогашната прислужница на Кайку. — Сега поне ще имаш какво да четеш по пътя за вкъщи.
Асара забеляза, че няколко души я гледат търпеливо, ето защо се извини на събеседничката си и отиде да поговори с тях. Мишани остана загледана в книгата, без да се осмелява да я разгърне, замислена за майка си. След известно време напусна незабелязано тържеството и се прибра в покоите си; желанието да празнува изведнъж я беше напуснало.
Реки и съпругата му се любиха в най-голямата спалня в резиденцията на рода Танатсуа в Муйа, само на няколко метра от мястото, където Асара бе убила натрапника предишната нощ. Сребристата светлина на самотната луна Иридима галеше обсипания с миниатюрни капчици влага гръб на жената, която се поклащаше грациозно върху съпруга си. Когато и двамата достигнаха до кулминацията, Асара се излегна върху партньора си и се загледа в лицето му, а пръстите й си играеха с косата му.
— Успяхме… — промълви нежно тя.
Реки кимна усмихнато, все още в плен на сладострастната омая. Красавицата усещаше как сърцето му бие в унисон с нейното през слабичкия му гръден кош.
— Успяхме — повтори младият мъж, надигайки се на лакти, за да я целуне.
Когато отпусна отново глава върху възглавницата, тя продължи да си играе с косата му, след което прокара пръсти по белия му кичур и погали белега, който започваше от лявото му око и стигаше до челюстта му.
— Обичам този белег.
— Зная — усмихна се Реки. — Никога не го оставяш на мира.
— Интересен ми е — рече Асара. — Никога не ми остават белези.
— На всеки му остават — отбеляза мъжът.
Тя не каза нищо и продължи да го гледа, наслаждавайки се на допира на голите им тела. Сегашният Реки не приличаше на онова момче, което бе прелъстила преди няколко години в Императорската цитадела. Загубата на бащата и сестрата и внезапно стоварилото се бреме на отговорността върху него бяха разкъсали пашкула на юношеството, разкривайки мъжа, скрит под него. Реки вече не бягаше от реалния живот в света на книгите, нито пък бе потискан от тираничния си баща Горен или пък засенчван от жизнената Императрица Лараня; той нямаше друг избор, освен да се справи с трудностите, които животът му беше поднесъл, и всички — включително и той самият — бяха изненадани от крайния резултат. Момчето, което хората смятаха за хилаво и слабохарактерно същество, продължаваше да е слабо физически, но демонстрира такава сила на волята, каквато никой не бе очаквал, а времето, което бе прекарало в четене на книги, беше изострило и без това високата му интелигентност. Самоувереността му бе нараснала многократно, подпомогната не на последно място от спиращата дъха красавица, която — за негово учудване — бе останала с него през всичките му изпитания и неуморно го подкрепяше. Реки я обичаше безумно; невъзможно бе да не се влюбиш в такава жена.