Когато моментът настъпи, ткиуратците изоставиха прикритието си и се втурнаха напред, надавайки бойни викове. Кайку се намираше в ариергарда заедно с част от Сестрите. В околностите на Адерач имаше поне двеста Различни зверове, които изпълняваха ролите на стражи. Веднага щом забелязаха врага, те се опитаха да отрежат пътя му.
Двеста Различни хищници можеха да причинят големи щети дори на такива опитни бойци като ткиуратците, ала изчадията не координираха действията си и се нахвърлиха върху окхамбските жители, без да се ръководят от някаква тактика. Татуираните бойци ги насякоха на парчета.
При вида на Адерач Кайку почувства прилив на дива радост. Манастирът бе притаен в подножието на колосалния връх Аон, който се издигаше високо в бледото небе вдясно от тях. Близостта на целта им и вихрещата се битка пред тях я извадиха от сантименталния унес, в който бе изпаднала след свалянето на Маската предишната нощ. Богове, съзнанието й още тръпнеше от омерзителната наслада, с която я бе дарил проклетият предмет, и част от нея не спираше да я подтиква да я сложи отново, нашепвайки й колко страшна и респектираща ще бъде с нея. Ала младата жена вече носеше другата си маска — тази на Аления орден — и се опитваше да си внуши, че тя й бе напълно достатъчна. Кайку се усмихна горчиво на иронията на ситуацията — използваше едната маска, за да отблъсне изкушенията на другата.
Тя мярна за миг Тсата, който се сражаваше ожесточено с Различните твари; чертите на лицето му бяха обтегнати, докато посичаше връхлитащата го група фурии. В следващия момент обаче татуираният мъж изчезна сред хаоса на битката, а преди Кайку да успее да го зърне отново, чаросплетниците ги нападнаха.
Силата на атаката им бе потресаваща — никоя от Сестрите не очакваше подобна ярост. Вещерите се спуснаха върху тях като орда побеснели демони, връхлитайки със страшна сила; Кайку никога преди не ги бе виждала толкова разярени. Враговете им бяха бесни, задето бяха измамени, но гневът им се увеличаваше още повече от обстоятелството, че жени бяха успели да проникнат в тази мъжка обител, появявайки се в такава близост до сърцето им. Под тази демонична ярост се таеше отчаян страх, защото знаеха, че са допуснали грешка и че съперниците им се намират достатъчно близо, за да достигнат до най-ценното им съкровище.
Първият сблъсък бе брутален и Сестрите за малко да рухнат под свирепата атака, защото не можеха да посветят цялото си внимание на схватката, докато не се абстрахират напълно от физическия свят. Притиснати от необходимостта да тичат към манастира, те се сражаваха в движение. Яростта на вещерите обаче им направи лоша услуга — освирепели от гняв, те не бяха достатъчно прецизни в ударите си и Сестрите успяха да отвърнат на атаката, изплитайки капани и защити около себе си.
Както всяка една от Сестрите, и Кайку бе охранявана от неколцина ткиуратци, и техните движения й подсказваха накъде да тича, докато се намираше в чаросплетието. Тя действаше в пълен синхрон с посестримите си и изпита чувство на задоволство, когато видя как вещерите попадат в капаните им или полагат огромни усилия, за да се измъкнат от тях. Тези, които бяха твърде бавни, бяха разкъсани на парчета от Сестрите или се изгубиха навеки в задънените лабиринти, оставяйки изгърбените си, лигавещи се тела в състояние на умопомрачение, тъй като бяха безсилни да се завърнат в тях.
По време на суровото им обучение Кайлин бе посветила Сестрите в тайните на най-различни бойни техники и сега Кайку усети как няколко нейни посестрими използват настъпилия хаос, за да напуснат незабелязано полесражението и да потърсят Възлите. Кайку ги бе научила как да проследяват връзките между Различните хищници и техните кукловоди — тя самата бе започнала да го прави интуитивно още в разлома Ксарана, но овладяването на този прийом се оказа доста трудно за повечето Сестри. В крайна сметка обаче те го усвоиха и се възползваха от наученото, а вещерите бяха прекалено погълнати от битката, за да им попречат. Щом откриха Възлите, те взривиха вътрешните им органи; лишени от контрол, тези от изчадията, които още не бяха намерили смъртта си в схватката с ткиуратците, веднага избягаха в дивата пустош.