По някое време Кайку забеляза един облак от разпръснати нишки, който чаросплетниците изстреляха на юг. Това бе зов за помощ, насочен към вещерите, устроили засада на Реки. Нещата се развиваха точно както бе предсказала Кайлин.
Изведнъж Сестрата вдясно от Кайку се преви на две и рухна на земята. Ткиуратците около нея веднага я хванаха и я изправиха, ала тъмнокосата жена знаеше, че е безполезно. Вещерите бяха успели да се доберат до нея. Същността й бе напълно унищожена и тялото й се бе превърнало в празна обвивка, която щеше да престане да функционира всеки момент.
В сражението сред златистите нишки участваха повече чаросплетници, отколкото Сестри; жените обаче бяха по-изкусни, въпреки новите трикове, които опонентите им явно научаваха след всеки сблъсък помежду им. Битката щеше да е сурова, но можеха да я спечелят. Поне докато не се намесеха другите вещери, които в момента се занимаваха с армията на Реки.
Времето беше на страната на враговете им. Трябваше да открият и унищожат вещерския камък колкото се може по-бързо. В противен случай щяха да изгубят всичко.
Погълната от схватката, Кайку почти не обърна внимание на оглушителния рев на ткиуратците и тропота на стъпките им, докато се хвърляха в атака. Различните зверове вече не представляваха заплаха и тя се бе концентрирала над чаросплетниците. Ала с приближаването си до зловещия храм тя почувства и нещо друго. Вещерския камък. Струваше й се, че усеща противното му пулсиране директно в съзнанието си. В сравнение с находището под Адерач всички други вещерски камъни, на които се бе натъквала преди, изглеждаха незначителни — никога досега не се бе възправяла срещу подобно чудовищно присъствие. Щом усещаха силата му от такова разстояние, какво ли щеше да бъде да застанат пред него? За пръв път от началото на мисията Кайку почувства как червеят на съмнението започва да я гризе отвътре.
„Аз мога да те даря с успокоение“, прошепна Маската, скрита под робата й.
Тъмнокосата жена се поколеба за миг и изведнъж един от чаросплетниците се понесе към нея с бързината на стрела. Спаси я единствено намесата на Кайлин — тя омота носещото се към нея острие в множество нишки и го отблъсна настрани.
(( Кайку, концентрирай се! )), нареди й предводителката на Ордена. Кайку се подразни от наставническия й тон, но използва гнева си да прочисти съзнанието си от шепота на Маската. Омразата беше неин съюзник в тази ситуация, без значение към кого беше отправена.
Намираха се пред една от многобройните стени на Адерач — между две крила, които се виеха като ъгловати пипала от двете им страни. Самият зид бе съграден от неравни редици тухли и изглеждаше огънат навътре. Ткиуратците вече ги чакаха пред него.
(( Последвайте ме! )) гласеше заповедта на Кайлин и Кайку и неколцина от Сестрите отделиха фрагменти от съзнанията си, съсредоточени над битката в чаросплетието, и ги изпратиха след Нейно превъзходителство. Те се разположиха по протежението на стената, втъкавайки се в основата й, и тя се срути сред облак прах. Ткиуратците веднага се втурнаха напред, а Кайку ги последва, напускайки битката. Неколцина вещери бяха загинали и поне засега посестримите й не се нуждаеха от помощта й.
На фона на утринната светлина коридорът на манастира, по който поеха, изглеждаше още по-мрачен. Кайку забеляза, че стените му бяха построени под различни ъгли и в единия си край бяха по-високи от другия. Тук-там от двете страни на прохода се виждаха врати, ала размерите им бяха прекалено малки за всяко същество, по-голямо от куче. Изкривената перспектива й причини световъртеж и болки в главата.
В следващия момент Тсата изникна до нея и я хвана за ръката. Кайку се зарадва на появата му и двамата се затичаха заедно из осеяния с каменни отломки коридор. От време на време ткиуратците се натъкваха на Различни хищници, затворени в манастира, и се разиграваха краткотрайни схватки.
Вътрешността на Адерач беше не по-малко извратена от външността му. Коридорите се стесняваха, без да водят до никъде; зад вратите имаше стени; проходите бяха като лабиринти. Всяко следващо помещение криеше някакаква нова чудатост. Натъкнаха се на кристален многосвещник, който висеше над касапска маса, осеяна с късове кървава плът, както и на четириметрова статуя — едновременно отблъскваща и изящно изваяна, — която се извисяваше в загадъчно помещение без врати. (Откриха го, когато една от Сестрите проби дупка в стената.) Едва ли някой щеше да забрави и кръглата зала с черен кладенец в центъра, от където се чуваше кошмарен гладен вой. Малко от нещата, които видяха, имаха някакъв ясен смисъл, и поне до този момент не се бяха натъкнали на нещо като трапезарии или зали за съвещания. Непрекъснато се виждаха доказателства за светкавична евакуация — навсякъде се търкаляха остатъци от храна и най-различни отпадъци; в огнищата продължаваха да къкрят гърнета със задушено, а търкалящите се по земята факли продължаваха да горят. Кайку очакваше да види голнерите — дребните на ръст слуги на чаросплетниците, — ала въпреки че кухненските принадлежности и миниатюрните следи по прашния под свидетелстваха за присъствието им, не зърнаха нито един от тях.