Имаше обаче мъртви Възли. Издължените им, извънредно мършави тела, облечени в черни роби, бяха сгърчени в предсмъртна агония, а от очните прорези на белите им маски продължаваше да се процеждат алени струйки кръв. Стомахът на Кайку се сви, когато си спомни какво се криеше под тези маски. Тсата, който също знаеше отговора на този въпрос, я стисна окуражително за ръката и тя сплете пръсти с неговите.
По всяка вероятност това бяха Възлите, които управляваха Различните хищници, избити от ткиуратците. Кайку се намръщи. Всичко изглеждаше прекалено лесно, а и самите Възли бяха твърде малко за нуждите на манастир като Адерач.
Придружена от Тсата и още неколцина ткиуратци, тъмнокосата Сестра обикаляше от зала в зала. Вещерската архитектура често ги заблуждаваше и ги връщаше отново там, откъдето вече бяха минали веднъж, но в подобни случаи Кайку пробиваше отвори в стените, като все пак внимаваше да не срути тавана върху тях. Другите Сестри се носеха по коридорите над тях, устремени нагоре към кулите.
По едно време Кайку за малко да се сблъска с Кайлин, която влезе в същото помещение, където се намираше и тя, но през друга врата. От стените, пода и тавана на стаята стърчаха полукръгли метални дискове, гравирани с непознати за Кайку йероглифи.
— Това не ми харесва, Кайлин — рече тъмнокосата Сестра.
— И на мен — сподели тревогата си предводителката на Аления орден. — Къде са всички? Защо не ни оказват съпротива? Поне разбрахме, че не са по горните етажи.
Кайку тропна с крак по каменния под.
— Долу са — каза тя. — Изтеглили са се в подземията и ни чакат да дойдем.
Двете жени се спогледаха и веднага си пролича, че по-възрастната е на същото мнение. Сблъсъкът в чаросплетието продължаваше да се вихри, гъделичкайки сетивата им. От време на време Кайку проверяваше как се развиват нещата, но поне засега Сестрите нямаха нужда от помощ.
— Усещаш ли го? — попита по-младата жена. — Вещерския камък. Вече възпрепятства чаросплитането ми — не мога да видя структурата на това проклето място, нито пък да открия някакъв път, който да ни отведе долу.
— Има много пътища, по които да се спуснем там — рече й предводителката на Аления орден. — На мен не ми въздейства както на теб, но вероятно това ще се промени, когато го наближим. — Кайлин разпрати информацията, с която разполагаше, на посестримите си, и Кайку видя всички пътища, водещи към подземията на Адерач. Отговорите последваха незабавно — всяка от Сестрите знаеше мястото си, независимо дали щеше да продъжи да се сражава с чаросплетниците, да проверява горните етажи на манастира, да поддържа връзка с онези от тях, които придружаваха Реки, или да се насочи надолу — към онова, което ги очакваше под зловещия храм.
Битката в чаросплетието внезапно приключи. Вещерите отстъпиха като един и се завърнаха в телата си. Озадачени, Сестрите тъкмо се чудеха дали да ги последват, когато Кайлин им забрани това.
(( Не се оставяйте да ви примамят в капан. Ще се спуснем долу и ще ги довършим там. ))
Адерач беше измамно тих. Никъде не се водеха битки — нито във физическия, нито в незримия свят. Манастирът изглеждаше неестествено спокоен, като се изключи пулсирането на вещерския камък под краката им.
— Хайде — каза предводителката на Аления орден и закрачи напред. Кайку, Тсата и сънародниците му я последваха. Единственото, което знаеше тъмнокосата Сестра, беше, че се намираха близо до централната част на Адерач. Другите Сестри поеха по други пътища. Останалите ткиуратци също се присъединиха към тях, оставяйки околностите на манастира неохранявани. Ако не успееха да постигнат целта си, единственият им шанс за оцеляване се състоеше в това да се махнат от тук, преди армията от Различни хищници, сражаваща се с бойците на Реки, да се е притекла на помощ на чаросплетниците.