В противен случай щяха да се окажат в капан.
Асара натисна спусъка, презареди и стреля отново. Трябваха й още два изстрела, за да пробие масивния череп на челюстника, но най-накрая успя да порази мозъка му. Звярът се строполи на земята, а дългите му бодли потрепериха, докато животът го напускаше.
Плувнала в пот и прах, тя се озърна и потърси с поглед Реки. Съпругът й бе заобиколен от верните си стражи, и макар че беше извадил своя меч наката, по острието не се виждаше и капка кръв; поне досега бойците му го пазеха добре. В момента отблъскваха други два челюстника — масивни чудовища с огромни зъбати муцуни и смъртоносни бодли. Те имаха само по един чифт крайници, които завършваха с три остри, закривени нокътя, а късата им опашка им служеше най-вече за да пазят равновесие. Въпреки че не бяха особено пъргави, бяха доста бързи при фронтални нападения, а бодливата им броня ги правеше изключително опасни при близък бой.
Асара се огледа наоколо. Проходът се бе превърнал в истинска кланица, ала ядрото на пустинната армия все още се държеше, като навярно заслуга за това имаше обстоятелството, че по-голямата част от Различните твари бяха напуснали полесражението. Отначало вещерските пълчища бяха отнели живота на мнозина от войниците, но пълководците на Реки мъдро бяха възприели отбранителна тактика. По някое време обаче нападателите им внезапно се изтеглиха и се насочиха на север, най-вероятно под въздействието на някакъв незнаен сигнал, оставяйки достатъчно голям брой Различните зверове, ето защо сражението продължи. Сега силите на Реки взимаха надмощие, ала ситуацията далеч не беше задоволителна.
Младият баракс също се оглеждаше за съпругата си и когато очите им се срещнаха, в душата му се разля неизразимо облекчение. Внезапно започналата битка ги бе разделила, но ето че сега Асара преметна пушката си през рамо, извади кинжала си и започна да си пробива път към мъжа си.
Челюстниците най-накрая рухнаха на земята, след като бяха успели да повалят трима от бойците на Реки, и хората му тъкмо се прегрупираха, когато съпругата му стигна до тях. Стражите мигом й направиха път и младият благородник се хвърли към нея. Той я прегърна толкова силно, че чак й изкара въздуха, ала в следващия миг внезапно изохка и се отдръпна от жена си, поглеждайки изненадано към ръката си.
Асара улови дланта му, а на лицето й се изписа загриженост. Там, където кинжалът й го бе порязал, се виждаше дълбока драскотина, която тъкмо започваше да се изпълва с кръв.
— Внимавай, мой бараксе — прошепна му тя. — Ще се нараниш. — Тя обърна ръката му и го погледна с усмивка. — Моля се това да е най-лошата рана, която да получиш днес.
— Тези мъже ще се погрижат за това — засмя се в отговор съпругът й. — На моменти ми се приисква и аз да се включа в битката, но те не искат и да чуят за това.
Асара извади превръзки от джобовете на пътническите си дрехи и внимателно превърза ръката му. Реки сви пръстите си в юмрук и откри, че бинтът не пречи по никакъв начин на движенията му.
— Къде се научи да правиш това? — попита той.
— Няма значение — махна с ръка Асара, очите й се присвиха за миг и моментът на нежност между тях вече бе безвъзвратно отминал.
Реки понечи да каже нещо, но в последния момент се отказа и погледна настрани. Сега не му беше времето. Щеше да изкопчи отговорите от нея, каквото и да му струваше това; само че по-късно.
Внезапно проехтя изплашен вик и той се обърна тъкмо навреме, за да види как пет гаурега си пробиват път към него, помитайки войниците му като сламени куклички.
— Назад! — извика Реки и избута Асара зад гърба си. Стражите му веднага се приготвиха да посрещнат заплахата. Едно от чудовищата вече бе простреляно в главата и се строполи бездиханно на земята, ала другите четири се врязаха в хората му, надавайки ужасен рев.
Бойците от личната гвардия на Реки бяха най-добрите воини, с които разполагаше родът Танатсуа, но дори за тях не бе лесна задача да убият гаурег. Младият баракс залитна и падна, когато хората му отстъпиха под силата на удара, а когато се изправи, Асара не се виждаше никаква. Мечовете запяха своята песен и едното от Различните създания изгуби пръстите си, а кракът на друго бе отсечен от глезена и то се строполи тежко в прахта; в същия миг в муцуната му бе забит мечът на най-близкия страж. Реки внезапно осъзна колко нелепо бе желанието му да се сражава — той не беше воин и в момента повече от всичко на света му се искаше да се махне по-далеч от тук. Ала тъй като не беше и страхливец, остана на мястото си.