Подобен звяр навярно бе плод на поколения Различни чудовища, развъждани в подземията на Адерач, където покваряващото въздействие на вещерския камък бе създало ужаси отвъд най-кошмарните представи. Въпреки че мината бе запечатана от съображения за безопасност на самите чаросплетници и дори за тях бе самоубийствено да пристъпват в дълбините й, по някакъв начин те бяха успели да създадат подобен колос и да го използват като страж на прокълнатата си обител. Той обитаваше залата под тази, където цареше воня на мускус и тор, а подът бе осеян с оглозгани кости.
Вещерите спряха на границата на мъждукащата светлина. Различните последваха примера им, а чудовищният великан зад тях нададе гърлен вой. В продължение на един дълъг миг двете страни се гледаха една друга, след което, обладана от някакво чувство, което не бе в състояние да назове — смесица от отчаяние, гняв и дъбока омраза, — Кайку пристъпи напред. Косата й закриваше едното й изрисувано око, ала другото хвърли изпепеляващ поглед на вещерите пред тях.
— Стоите на пътя ни — рече тя.
Думите й послужиха като искра, възпламеняваща буре с барут. Враговете изреваха и се хвърлиха един срещу друг.
Кайку се гмурна в чаросплетието и светът около нея изведнъж забави ход. Изплетените от златисти нишки фигури на ткиуратците и Различните станаха прозрачни и тя зърна как се свиват и мърдат мускулите им, как въздухът нахлува в дробовете им през здраво стиснатите им зъби и как нишките на въздуха се раздвижват при всяка стъпка и движение на телата им. Вещерите също се хвърлиха в чаросплетието и тъмнокосата Сестра веднага разпозна тактиката им. Бяха се разделили — половината пазеха Възлите и грамадния звяр, а останалите се сражаваха. Кайлин и другите Сестри нанасяха точни и съгласувани до съвършенство удари по враговете си, а комуникацията между тях течеше по-бързо от мисъл. Кайку се понесе с мълниеносна скорост към двамината чаросплетници, които се намираха най-близо до нея; последвалият сблъсък бе толкова силен, че тримата се оказаха впримчени в омотано кълбо, което щеше да се разплете само при гибелта на една от бясно сражаващите се страни.
Тсата отскочи, за да избегне удара на закривените нокти на острилията, и я подсече със своята кнтха, срязвайки дълбоко сухожилията на единия от предните й крайници. Той остави люспестия хищник на другарите си и насочи вниманието си към гаурега, който го връхлиташе точно в този момент. В моменти като този се чувстваше странно спокоен и постигаше такова ниво на съсредоточеност, каквото нито една друга дейност не би могла да му даде. Докато тялото му се носеше във вихрения танц на битката, той имаше чувството, че плявата на съществуването се свлича от него, подобно на есенни листа, отронващи се от дърветата. Също като своите окхамбски прадеди, Тсата беше ловец и хищник и схватките пробуждаха древната му кръв. Не съществуваше такова нещо като страх от смъртта — смъртта беше просто невъзможна.
Гаурегът връхлетя отгоре му; ткиуратецът се наведе светкавично под лакътя му и заби своята кнтха до дръжката под мишницата му, насочвайки я към сърцето му. Рефлексите на рунтавия звяр го накараха да замахне с могъщия си преден крайник към човека, ала Тсата бе предвидил това и избегна удара му; в същия миг се оттласна с крак от ребрата му и изтръгна своята кука за изкормване от плътта на гаурега. От раната бликна мощна струя кръв и Различният хищник рухна мъртъв на земята.
Зад него гръмнаха пушки и татуираният мъж видя как черепът на някаква твар, която не можа да определи, се пръска на парчета. Извън угнетяващите пространства на тесните коридори, сънародниците му вече можеха да използват и далекобойните си оръжия, без да се притесняват, че ще наранят някой от своите. Част от тях стреляха по Различните хищници от разстояние, а други се целеха във Възлите, които се криеха в сенките. Така вниманието на чаросплетниците, които отговаряха за безопасността на облечените в черно кукловоди, бе непрекъснато ангажирано.
Кайку не видя нищо от това; светът й се бе смалил до ожесточената битка в кълбото, където се бе вкопчила в смъртна схватка с двамата вещери. Те я атакуваха свирепо, окуражени от численото си превъзходство, и Сестрата едва отбиваше ударите им. Тя си изплете стегната защитна сфера в центъра на кълбото, която да я предпази от свирепите й врагове, ала те непрекъснато се опитваха да разчепкат фибрите й и да се докопат до сърцевината й. Кайку си изгради втора защитна стена вътре в сферата си — този пасивен ход на самоотбрана настърви чаросплетниците още повече и те обединиха силите си, врязвайки се като нож в кълбото. Дори Кайку не можеше да устои на подобна съгласувана атака и сферата й се разпадна сред облак от разпръснати нишки.