Кайку никога преди не бе виждала нещо подобно. Дори демонстрацията, която Кайлин й бе направила в Арака Джо, когато присъствието й във физическия свят бе избледняло почти до степента на невидимост, не можеше да се сравнява с това. Сега Нейно превъзходителство изчезна напълно както от света на хората, така и от владенията на златистите нишки — същността й се разпадна на съставните си фибри и полетя из чаросплетието с такава скорост, която не позволяваше на влакната, които я изграждаха, да се съберат. Отново, отново и отново, тя се носеше незрима из незримата вселена, докато най-накрая не се завърна на първоначалната си позиция и обликът й отново придоби плътност.
За частица от секундата Кайлин бе успяла да се появи иззад неколцина от вещерите — в такава светкавична последователност, че сякаш се бе материализирала едновременно зад всички — и да ги промуши с меча си. Всичко това се бе случило толкова бързо, че мозъкът го възприемаше като халюцинация. В същия миг обаче в далечния край на залата, сред прикритието на сенките, осем чаросплетници рухнаха мъртви на земята, пронизани на едно и също място — в основата на врата.
Кайку бе смаяна. Никога не си беше представяла, че предводителката на Аления орден е способна на подобно нещо; нищо чудно, че и самите вещери бяха абсолютно неподготвени за това. За миг пред нея се откриха неподозираните дълбини на собствените й способности и младата жена се зачуди колко ли още тайни щеше да научи, ако приемеше предложението на Кайлин и останеше в лоното й.
Сега обаче не му беше времето за подобни размишления. Чаросплетниците бяха потресени от внезапната гибел на събратята си и Сестрите се хвърлиха ожесточено в атака, предвкусвайки победата.
Гигантското чудовище завъртя страховитата си муцуна, щом чу вика на Хет. Въпреки огромната разлика в размерите им звярът веднага го възприе като предизвикателство. Погледът на асиметричните му очи се стрелна към пъргавата фигура в краката му. Дребосъкът започваше да го дразни; вече на два пъти се изплъзваше от челюстите му. Разярено, страшилището се хвърли след него.
Хет се отдръпна назад тъкмо навреме, за да избегне страховитите челюсти, които щракнаха на сантиметри от главата му. Когато уродливият колос наведе глава, Тсата го издебна отстрани и се опита да забие своята кнтха в слузестата плът на плужека, но оръжието му се удари в един от многобройните шипове по черепа на великана и татуираният мъж трябваше да отскочи назад, за да не бъде разкъсан от плувналата в кръв паст.
Хет вече се местеше, за да заеме нова позиция, и Тсата го последва, като внимаваше да не бъде нападнат от другите Различни хищници, които се биеха със сънародниците му. Той потърси с поглед Кайку, но тя бе неразличима сред другите Сестри. Мъжът нямаше представа как се развиваше битката в чаросплетието, но бе сигурен, че Аленият орден дава максимума от себе си. Неговата цел беше да убие огромния звяр и при всеки следващ неуспех приятелят му се излагаше на все по-голяма опасност. Тежката броня на страшилището затрудняваше още повече задачата му.
Кокалчетата на юмруците му, които стискаха окхамбските куки за изкормване, бяха побелели от усилието. Този път нямаше да се провали.
Чудовищното създание вече се интересуваше само от Хет и не обръщаше никакво внимание на другите ткиуратци, които нанасяха безсмислени удари по дебелата кожа на крайниците и опашката му. Самоотверженият ткиуратец се озърна за Тсата, за да се увери, че е наблизо, ала в секундата, когато отклони вниманието си, хищният гигант се стрелна в атака.
Внезапно изписалата се тревога на лицето на Тсата му подсказа какво всъщност се случваше, но макар и светкавична, реакцията му се оказа закъсняла. Той отскочи мълниеносно настрани, но ръката му попадна между страховитото менгеме на гигантските челюсти. Те се затвориха с ужасен хрущящ звук и между огромните закривени зъби на уродливата твар шурна алена кръв. Хет изкрещя и в следващия миг огромното страшилище откъсна ръката му.