Ала Тсата вече беше до него. Муцуната на великана бе приведена ниско над земята и татуираният мъж се хвърли с всички сили към целта си. Изведнъж бе прорязан от изгаряща болка — уродливата твар бе завъртяла леко глава и един от шиповете се бе забил в ребрата на ткиуратеца, — но вече нищо не можеше да спре титаничния му устрем. Той замахна с вярната си кнтха и я заби с всичка сила в меката, лигава плът на черния плужек, след което завъртя рязко острието. Чудовището нададе кански рев и потръпна спазматично, запращайки Тсата във въздуха. Мъжът прелетя няколко метра, преди да се приземи върху труповете на няколко фурии, което омекоти удара върху металния под.
Страховитият колос бе победен. Той се олюля тежко и се сгромоляса с оглушителен трясък на земята, премазвайки неколцина ткиуратци и Различни хищници под планината от плът. Смъртта на плужека, който бе тясно преплетен с мозъка и нервната му система, предизвика едновременно мозъчна смърт и сърдечен удар; гигантското чудовище потръпна още един-два пъти, от зловещата му паст избликна кръв, примесена с някаква млечножълта течност, и масивното му туловище застина навеки.
Вещерите бяха поразени от гибелта на събратята си. Те обединиха усилията си, насочвайки всичките си ресурси към отбраната, но не можаха да устоят на ожесточената атака на Сестрите. Шестте представителки на Аления орден раздраха защитите им и ги взривиха отвътре сред дъжд от пламтящи кости и обгорена плът.
След това настана истинска касапница. Жените се заеха с Възлите и облечените в черни роби същества лумнаха като факли. Те загинаха, без да издадат и звук — просто се свлякоха на земята в горящи купчинки. Лишени от напътствията на своите кукловоди, по-голямата част от Различните хищници се разбягаха, но някои бяха освирепели до такава степен от схватката, че продължиха да се бият. Сестрите и окхамбските жители ги довършиха без особени усилия и на бойното поле изведнъж се възцари тишина. Бавно и постепенно, сякаш се пробуждаше от дълбок сън, Кайку осъзна, че битката бе приключила.
Ала тази тишина не продължи дълго. Тропотът на приближаващата се орда Различни зверове ставаше все по-силен и отчетлив, а свирепият рев на изчадията отекваше със страховита сила от другата страна на металната врата, откъдето бяха влезли. Подкрепленията на чаросплетниците бяха пристигнали.
— Запечатайте тази врата! — извика Кайлин и Сестрите веднага откликнаха на призива й. Механизмите, които задвижваха двете крила, се пробудиха и железните плоскости започнаха да пълзят бавно една към друга. Ревът на прииждащите пълчища ставаше бе станал оглушителен и Кайку си помисли, че чудовищата всеки момент щяха да се нахвърлят върху тях, ала в този момент се чу металическо изщракване и проходът се затвори.
Тъмнокосата Сестра се озърна за Тсата и го зърна да коленичи на пода, хванал лявата си ръка с другата. Тя се втурна към него и когато се приближи, забеляза, че панталоните му бяха почернели от кръвта, покрила пода около него. В средата на кървавата локва лежеше Хет. Жълтеникавата му кожа бе побеляла, а татуировките му изглеждаха избледнели. Едната му ръка бе откъсната от рамото, разкривайки грозна рана, от където стърчеше назъбена кост. Без съмнение беше мъртъв.
— Тсата…. — промълви тъмнокосата Сестра, след което осъзна, че нямаше какво да каже. Ткиуратецът дори не погледна към нея. Тя забеляза, че лявата му китка бе изкривена под неестествен ъгъл и той я притискаше до гърдите си. — Нека да видя с какво мога да му помогна… започна младата жена, но в същия момент Кайлин изникна до нея.
— Кайку, трябва да дойдеш веднага с мен — изрече тя с властен тон, след което хвърли бърз поглед към Тсата. — На чаросплетниците няма да им трябва много време, за да минат през тази врата. Имаме нужда от всяка секунда, която можете да ни спечелите.
— Ще имаш всеки проклет миг, който животът ни може да ти осигури — каза тихо татуираният мъж, без да вдига глава.
Предводителката на Аления орден се обърна и закрачи енергично към вратата в металната кула, където вече се бяха събрали другите Сестри. Кайку постоя известно време до Тсата, опитвайки се да измисли какво да каже — нещо подходящо за сбогуване, — но нямаше думи, които да могат да изразят скръбта й и да облекчат болката му. В крайна сметка тя го остави и се запъти безмълвна към посестримите си. Беше последната, която мина през вратата, и в същия миг Кайлин използва своята кана, за да дешифрира и активира механизма. Желязната плоскост изскърца и се затвори, а погледът на Кайку остана вперен в Тсата, докато ткиуратецът не изчезна от погледа й.