Кестенявата й коса бе станала бяла като сняг, а ирисите на отворените й очи бяха пурпурни, но нямаше никакво съмнение, че това бе тя. Неговата Кайку. Това беше тя и в същото време не беше. Все още дишаше, ала погледът й бе пуст и безизразен, защото онази искра, която му вдъхваше живот, я нямаше. Любимата му просто не беше тук.
— Тя даде прекалено много от себе си — промълви Кайлин и в гласа й наистина се усещаше мъка. — Никой не може да използва вещерска Маска по този начин и да се надява, че ще остане невредим.
— Къде е тя? — прошепна Тсата, а очите му се изпълниха с парещи сълзи. — Какво е станало с нея?
— Тя се изгуби в чаросплетието, Тсата — отвърна високата жена. — Кайку изгуби разсъдъка си в чаросплетието.
Тридесет и трета глава
Годината, която последва, бе доста динамична.
Възстановяването на Империята не можеше да бъде осъществено за един ден; нито пък гладът, който измъчваше по-голямата част от страната, можеше да изчезне за една нощ. Сарамир беше като ранено животно, ближещо раните си, за да предотврати инфектирането им; изцеляваше се, ала организмът му все още беше прекалено слаб и оздравяването бе бавно и болезнено.
Противно на всички очаквания, след гибелта на чаросплетниците не избухнаха брожения сред населението. Хората се опасяваха, че преразпределението на оскъдните хранителни продукти, при което някои райони останаха по-гладни от други, ще предизвика бунтове, а липсата на лекарствени средства и недохранването ще доведат до появата на епидемии, които да настървят допълнително жителите на Сарамир. Зейналият вакуум във властта, който нямаше да изчезне, докато Империята не възвърнеше изгубеното, създаваше идеални условия за надигането на всевъзможни опортюнистични водачи, демагози, мошеници и разбойници. Ала страната беше изтощена. Съсипани от войните и страданията, хората бяха изгубили ентусиазъм за каквото и да било. Чаросплетниците им бяха предоставили алтернатива на Империята им и след като опитаха вкуса на чудовищния им режим, сега сарамирците бяха готови да изтърпят всичко, само и само да върнат обратно дните, които изглеждаха като сладък сън.
Въпреки че армиите на благородническите фамилии бяха унищожени и те едва отбраняваха териториите си срещу набезите на скитащите Различни хищници, които се бяха превърнали в естествена част от дивата природа на континента, аристократите се върнаха в земите си и бяха посрещнати с голямо въодушевление. С тях бяха и Сестрите, които бяха намалели драстично. Независимо от усилията на Кайлин, войната с вещерите бе стопила силите на Аления орден, но малцината посестрими, които бяха оцелели, крепяха цялата страна. Имаше недоволни гласове, които роптаеха срещу заместването на чаросплетниците с жени, но те бяха капки в океана на всенародното одобрение. Все пак именно Сестрите бяха спасили Сарамир, след като аристократичните семейства и дори легендарната Лусия се бяха провалили. Кайлин се погрижи всички жители на континента да узнаят това.
Възкачването на Император Зан ту Икати едва ли щеше да се осъществи без подкрепата на Аления орден. Нейно превъзходителство можеше да си избере по-податлив на влияние кандидат, но тя знаеше, че Зан беше най-силният и искаше на всяка цена да бъде на страната на победителя. Старите му договори с по-дребните благороднически фамилии бяха останали непокътнати по време на войната, а пълководците го познаваха като добър воин и тактик. Въпреки че злодумниците твърдяха, че гибелта на дъщеря му ще го съсипе — както бе станало в миналото, когато Зан я бе смятал за мъртва, — неговата реакция изненада всички. Макар и да скърбеше, той прие факта, че този път Лусия бе изчезнала безвъзвратно от живота му. Зан стана още по-мрачен, хладен и дистанциран, но не се затвори в себе си; освен това напълно се владееше, въпреки че състраданието сякаш изцяло бе напуснало живота му и в някои моменти суровостта му прехвърляше границите на жестокостта. Аристократите обаче вярваха, че само силен и твърд водач може да стори нужното, за да възстанови страната им. Естествено, не се размина без обичайните дрязги и пазарлъци, но накрая Зан се възкачи на престола.
Що се отнася до Кайлин, тя заживя в Императорската цитадела, без да спира да крои планове за бъдещето. Около нея възстановяването на Аксками кипеше с пълна сила — разрушаваха се димните ями, реконструираха се големите храмове, разтуряше се Черната стража. Това обаче почти не я интересуваше. Както винаги, тя мислеше най-вече за организацията си.