— Какъв ще е смисълът от това? — попита нетърпеливо Чаросплетникът. — Какво ще постигнем, като откъсваме по един град от тях?
— Войната не трябва да се води прибързано, Какре — каза Авун. — Мисля, че вече трябва да сте се убедили в това. Помните ли как беше в началото? Първия удар из страната след завладяването на Аксками? Тогава стратегията ви беше да изпращате колкото се може повече армии към целите ви, разчитайки, че ресурсите ви са неограничени. Тогава бяхте разгромени от десетократно по-малобройни от вас сили. Защото те използваха тактика. Те знаят как да водят войни. — Лорд Протекторът повдигна вежди. — Както и аз.
Мъжът усещаше омразата в погледа на Какре даже иззад очните процепи на Маската му. Беше необходимо да напомня на Чаросплетниците за своята значимост отново и отново, за да не би да го забравят, ала това си беше доста рисковано. Ако Върховният Чаросплетник изпуснеше нервите си, последствията за Авун щяха да са пагубни.
— Кажете ми подробностите — рече внезапно старецът и Авун усети как възелът в стомаха му се поотпуска. Той започна да обяснява плана на господаря си, припомняйки си местонахождението на бойните единици и тяхната численост. И ако преди години би изпитал чувство за вина при предателството спрямо сънародниците си, сега не усети нищо такова.
Началото на войната изобщо не се бе развило според очакванията на Чаросплетниците. Те бяха предвидили пълното рухване на Империята, което щеше да им позволи да смажат неорганизираната опозиция с многочислените си армии. Обаче не знаеха нищо за Сестрите. Аленият орден заши раните, които Чаросплетниците бяха нанесли, и като осигури защита на благородниците срещу вещерите, аристократите оказаха изненадващо сериозна съпротива. Те бързо разбраха, че противниците им си нямат и понятие от военна тактика и стратегия и обърнаха това в своя полза. Чаросплетниците имаха преимущество по отношение на числеността, ала опитните пълководци на Империята, врели и кипели в множество сражения, ги накараха скъпо да си платят за всяка педя земя, която завземаха. Постепенно стана очевидно, че дори неограничените на пръв поглед ресурси на вещерите не могат да си позволят подобни загуби и Империята премина в контраатака.
Тогава удари часът на Авун. Новите господари на Сарамир не бяха пълководци — те не се интересуваха от историята и поради тази причина не бяха научили уроците й, а на всичкото отгоре повечето от тях се тътрузеха по ръба на бездната на лудостта. Лорд Протекторът беше хитър и проницателен и под неговото ръководство армиите на Чаросплетниците изведнъж станаха далеч по-ефективни и контраатаката на Империята бе преобърната в патова ситуация.
Предимството бе изгубено. Поддръжниците на Империята се оттеглиха в Южните префектури и започнаха да ги отстояват с всичките си сили. Щетите, причинени на армиите от неумението на вещерите да водят бойни действия, и огромните райони, които трябваше да държат под окупацията си, доведоха до стопяване на подразделенията от Различни хищници, а им бяха необходими години, за да отгледат нови. Времето беше същевременно и на тяхна страна, и против тях, защото всеки вещерски камък, открит от Чаросплетниците, ги правеше по-силни, но и ускоряваше покварата в земята, която убиваше посевите.
Вещерите бяха нетърпеливи. Те се бо яха армиите им да не умрат от глад. Авун добре съзнаваше това, ала не можеше да проумее какво лежи под лудостта на Чаросплетниците. Лорд Протекторът виждаше, че Маските и вещерските камъни им даваха огромна власт — даже напълно ги разбираше, — но същите тези камъни предизвикваха заразата. Вещерите се мъчеха да запазят това в тайна, ала само слепец не би могъл да съзре взаимовръзката. За какво им беше една отровена земя? Дори те трябваше да ядат.
Какре едва ли щеше да му отговори на тези въпроси. Както винаги, той щеше да потърси най-доброто за себе си. Докато беше Лорд Протектор, щеше да има свободата да маневрира. Нека другите благородници водят безнадеждната си война срещу вещерите. Авун бе превърнал предателството в наука и тя му служеше добре. Когато му дойдеше времето, щеше да предаде и Чаросплетниците.
В момента обаче говореше тихо и спокойно на Какре, учейки го как да убива някогашните си съюзници на фона на крясъците на другите обитатели на преизподнята, която го заобикаляше.