Остатъка от нощта прекарвам, като обмислям всички начини, по които бих могъл да ги убия. Прехвърлям идеите през главата си и изпитвам удоволствие от подробностите, като че ли прокарвам пръсти по приятни гладки камъчета.
Скърцането на въздушните спирачки ме изтръгва от транса ми. Още преди да е спрял влакът, скачам на чакъла и се устремявам към спалните вагони. Изкачвам се по стълбите на първия, който ми изглежда достатъчно порутен, за да подслонява работници, и отварям вратата с такава сила, че тя отново се затваря. Пак я отварям и нахлувам във вагона.
— Ърл! Ърл! Къде си? — гласът ми излиза дълбоко от гърлото с омраза и ярост. — Ърл!
Отправям се по коридора, надничам през всяка врата. Нито едно от слисаните лица, които ме посрещат, не е на Ърл.
Тогава в следващия вагон.
— Ърл! Тук ли си?
Спирам ход и се обръщам към един стъписан мъж в едно от леглата:
— Къде, по дяволите, е той? Тук ли е?
— Искаш да кажеш Ърл от охраната!
— Да, за него говоря.
Той посочва с палец назад през рамото си.
— Вторият вагон оттук нататък.
Преминавам през още един вагон, избягвайки краката, които стърчат изпод леглата, и ръцете, увиснали през ръбовете им.
Отварям вратата с ужасен трясък.
— Ърл! Къде си, по дяволите? Знам, че си тук! Възцарява се стъписана тишина, докато мъжете от двете страни на пътеката се размърдват в и под леглата си, за да видят по-добре кой е гръмогласният натрапник. Изминал съм три четвърти от дължината на вагона, когато виждам Ърл. Незабавно се хвърлям в атака.
— Кучи син! — крещя и посягам надолу да го сграбча за врата. — Как можа? Как можа?
Ърл скача от мястото си за спане, хваща ръцете ми и ги притиска на една страна.
— Кой… почакай, Якоб. Успокой се. Какво става?
— Знаеш добре за какво говоря! — изтърсвам, започвам да извивам ръце напред-назад и се изтръгвам от хватката му. Отново се хвърлям към него, но преди да го стигна, той отново ме задържа на една ръка разстояние.
— Как си могъл да го направиш? — по лицето ми се стичат сълзи. — Как можа? Ти беше приятел на Кемъл! И какво, по дяволите, ти беше направил Уолтър?
Ърл побледнява и замръзва на мястото си, все още обвил ръце около китките ми. На лицето му се изписва толкова неподправен шок, че ме кара да престана с усилията си да се освободя и отново да го нападна.
Гледаме се с ужас. Секундите текат. През останалите мъже във вагона преминава шепот на луда паника.
Ърл ме пуска и казва:
— Ела с мен.
Слизаме от влака и когато се отдалечаваме на десетина метра, той се обръща към мен.
— Значи са изчезнали?
Взирам се в лицето му с надеждата да прочета там някакви отговори, но не виждам нито един.
— Да.
Ърл рязко си поема дъх. Очите му се затварят и за миг ми минава мисълта, че може да заплаче.
— Да не би да ми казваш, че нищо не си знаел? — питам.
— Не, по дяволите! За какъв ме вземаш? Никога не бих направил нещо подобно. Майната му. По дяволите! Клетият старец! Я чакай малко… — внезапно ме приковава с очи. — А ти къде беше?
— На друго място — отвръщам.
За миг Ърл продължава да ме гледа и после навежда очи към земята. Слага ръце на кръста си и въздъхва, клатейки глава в размисъл.
— Добре — произнася най-сетне. — Ще разбера колко още нещастни копелета са били изхвърлени тази нощ, но ще ти кажа едно: артистите не ги изхвърлят от влака, нито дори най-нископоставените. Ако са изхвърлили Уолтър, това означава, че са търсели теб. На твое място щях да си тръгна още сега, без дори да отправя прощален поглед през рамо.
— Ами ако не мога?
Той рязко вдига поглед. Челюстта му се мести от една страна на друга. Изучава лицето ми много дълго време.
— През деня ще си в безопасност — изрича най-после. — Ако довечера пак се качиш на този влак, не припарвай до онзи вагон. Движи се около общите вагони и лягай да спиш под платформите. Не се оставяй да те хванат и постоянно бъди нащрек. И направи това шоу на пух и прах веднага щом можеш.
— Ще го направя, повярвай ми. Но първо трябва да уредя някои неща.
Ърл ме удостоява с последен продължителен поглед.
— Ще се опитам да те намеря по-късно — въздъхва той и се отправя към готварницата, където мъжете от Летящия ескадрон се събират на малки групички с уплашени лица и тревожно стрелкащи се във всички посоки очи.