Двамата разиграваме чудесно представление, докато напускаме палатката. Чудя се дали някой е разбрал, че силата, с която извива ръката ми, не е достатъчна, за да ми причини и най-слаба болка. Но пък той компенсира тази подробност, като ме избутва така, че отлитам поне на три метра през тревата.
Целият следобед минава в надничане иззад ъглите, промъкване зад палатки и привеждане под фургони. Но нито веднъж не се появява възможност да се приближа до вагон 48, без да ме забележат, а освен това не съм виждал Август от обеда, така че е напълно възможно да е там вътре. Затова търпеливо чакам удобен момент.
Днес няма сутрешно представление. Някъде около три следобед чичо Ал стъпва върху една кутия в средата на терена и съобщава на всички, че е в техен интерес днешното вечерно представление да бъде най-доброто в целия им живот. Не уточнява какво ще се случи, ако представлението не е най-доброто и никой не пита.
И така, импровизираният парад минава по улиците на града, след което животните са отведени в менажерията и продавачите на бонбони и другите концесионери излагат стоките си. Тълпата, която е тръгнала от града след парада, се събира на главната алея и не след дълго Сесил вече обработва наивниците пред входа за страничните атракции.
Притискам се към външната страна на палатката с менажерията и повдигам ръбовете на леко оцветения в различни цветове брезент, за да мога да надникна вътре.
Виждам Август, който води навътре Роузи. Размахва бастуна със сребърен връх под корема й и зад предните й крака, заплашвайки я с него. Тя послушно върви до него, но очите й са замъглени от враждебност. Той я завежда до обичайното й място и привързва крака й към един кол. Тя поглежда надолу към приведения му гръб с прилепнали към главата уши и после май си променя настроението — започва да полюшва хобота си и да разучава земята пред себе си. Намира нещо малко и го вдига. Завива навътре хобота си и потрива предмета до него, за да провери дали е мек. После го пъха в устата си.
Конете на Марлена вече са на мястото си, но нея все още я няма. Повечето от селяндурите вече са се запътили към голямата шатра. Досега трябваше вече да е дошла. Хайде, хайде, къде си…
Минава ми мисълта дали пък въпреки обещанието си не е отишла в купето им. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Август все още се суети с веригата на Роузи, но не след дълго ще забележи, че Марлена я няма, и ще тръгне да я търси.
Някой ме подръпва за ръкава. Обръщам се рязко със стиснати юмруци.
Грейди примирително вдига ръце.
— Ей, приятел. Успокой се.
Свалям юмруците си.
— Просто съм малко нервен, това е всичко.
— Да, е, добре, не мога да кажа, че нямаш причина — кима той и оглежда наоколо. — Я кажи, нахрани ли се вече? Видях как те изхвърлиха от готварницата.
— Не — отвръщам.
— Хайде. Да отидем до щанда за сандвичи.
— Не, не мога. Нямам пукната пара — казвам, изпълнен с отчаяно желание да го накарам да се махне. Обръщам се към брезента и разделям ръбовете му, за да надникна вътре. Марлена все още я няма.
— Ще ти дам назаем.
— Не, наистина, добре съм — обръщам му гръб с надеждата да схване намека и да си тръгне.
— Виж, трябва да поговорим — изрича тихо той. — По-безопасно е на алеята.
Обръщам глава и срещам погледа му.
Тръгвам след него към главната алея. От вътрешността на голямата палатка оркестърът подхваща музиката на спектакъла.
Заставаме в редицата пред щанда за сандвичи. Мъжът зад тезгяха подхвърля и приготвя сандвичи с невероятна скорост, бързайки да ги подаде на малкото останали закъснели.
Аз и Грейди си проправяме път до началото на редицата и Грейди вдига два пръста.
— Два сандвича, Сами. Не бързай.
След броени секунди мъжът зад тезгяха ни протяга две тенекиени чинийки. Вземам едната, а Грейди взема другата, след което подава една навита на руло банкнота.
— Я изчезвай — махва с ръка готвачът — Тук не трябва да плащаш.
— Благодаря, Сами — Грейди пъха банкнотата в джоба си. — Наистина го оценявам.
Запътва се към една очукана дървена маса и премята крак над пейката. Заобикалям, за да седна от другата страна.
— И тъй, какво става? — питам, прокарвайки пръсти по един чеп в дървото.
Грейди хвърля скрит поглед наоколо.
— Няколко от мъжете, които снощи изхвърчаха от влака, се върнаха — съобщава, после вдига сандвича си и изчаква, докато на чинията му падат три капки мазнина.