Животните изведнъж променят посоката си на движение. Приличат на стадо, съставено от най-различни видове — лъвове, лами и зебри, тичащи съвсем близо до орангутани и шимпанзета; хиена, хукнала рамо до рамо с тигър; дванайсет коня и жираф с една маймуна, увиснала на врата му; полярната мечка, стъпила на четирите си крака. И всички те са устремени към хората, влезли в менажерията.
Тълпата се обръща, надава писъци и се опитва да се върне обратно в голямата палатка. Хората най-отзад подскачат от отчаяние и удрят стоящите пред тях по гърбовете и раменете. Настава всеобща паника и хора и животни побягват, слети в една обща пищяща маса. Трудно е да се каже кой е по-ужасен — единственото, което искат животните в този момент, е да оцелеят. Един бенгалски тигър профучава между краката на някаква жена и я повдига от земята. Тя поглежда надолу и припада. Съпругът й я сграбчва под мишниците и я дръпва от тигъра, след което я завлича в шатрата.
За броени секунди в менажерията са останали само три живи същества, ако не броим мен: Роузи, Марлена и Рекс. Жалкият стар лъв е пропълзял обратно в клетката си и сега лежи и трепери в ъгъла.
Марлена надава стон, повдига ръка и я пуска надолу. Хвърлям бърз поглед към онова, което е останало от Август, и решавам, че не мога да й позволя отново да го види. Вдигам я на ръце и я изнасям през входа за билети.
Теренът е почти пуст. Периметърът му е ясно очертан от хора и животни, които гледат да избягат колкото се може по-бързо и колкото се може по-надалеч, разширявайки и стеснявайки обема на кълбото си като кръгове по спокойната вода на езеро.
23.
След паническото бягство, ден първи.
Продължаваме да търсим и прибираме животните. Успяхме да намерим немалко, но тези, които се оставят да ги хванем, не са онези, от които се страхуват местните хора. Все още не сме успели да хванем по-голямата част от котките, нито пък полярната мечка.
Веднага след обяда ни повикват от един градски ресторант. Когато пристигаме, заварваме Лео да трепери от ужас, скрит под кухненската мивка. До него е приклещен един също така ужасен мияч на чинии. Човек и лъв, буза до буза.
Чичо Ал също е изчезнал, но това не предизвиква никаква изненада. Теренът гъмжи от полиция. Тялото на Август бе намерено и изнесено още снощи и сега се провежда следствие — съвсем формално, тъй като е очевидно, че е бил стъпкан в паниката. Слуховете говорят, че чичо Ал възнамерява да стои настрана, докато не се увери, че никой няма да го обвини в нищо.
След паническото бягство, ден втори.
Животно след животно менажерията се запълва. Шерифът се връща на терена, придружен от гарови чиновници, и вдига голям шум с приказките си за законите срещу скитниците. Иска да се разкараме от коловоза колкото се може по-бързо. И иска да разбере кой е шефът ни.
До вечерта храната в готварницата свършва.
След паническото бягство, ден трети.
В късните часове на сутринта влакът на цирк „Братя Нески“ спира на съседния коловоз. Шерифът и гаровите чиновници се връщат и поздравяват управителя по начин, от който човек може да реши, че е най-малкото кралска особа. Минават заедно през терена и завършват срещата със сърдечни ръкостискания и гръмък смях.
Когато хората на „Братя Нески“ започват да преместват животните и оборудването на „Братя Бензини“ в палатките и в своя влак, дори и най-отчаяните оптимисти сред нас повече не могат да отричат очевидното.
Чичо Ал е офейкал. Всички ние, до един, сме безработни.
Мисли, Якоб. Мисли!
Разполагаме с достатъчно пари, за да се махнем оттук, но каква полза, когато няма къде да отидем? Очакваме дете. Трябва ни план. Трябва да си намеря работа.
Отивам до града, влизам в пощата и се обаждам на Дийн Уилкинс. Боях се, че няма да си спомни кой съм, но в гласа му прозвучава облекчение, че най-после може да разбере нещо за мен. Казва, че често се е чудил къде съм отишъл, дали съм добре и между другото, какво съм правил през последните три месеца и половина.
Поемам дълбоко дъх и още докато си мисля колко трудно ще е да му обясня всичко, думите започват да се изливат от устата ми. Избликват навън, борейки се за преднина, и понякога излизат така накъсани, че трябва да се върна назад и да започна да говоря за друга част от преживелиците си. Когато най-после млъквам, Дийн Уилкинс остава безмълвен толкова дълго, че се питам дали връзката не е прекъснала.