В края на алеята, зад входа за билети е разположена огромна палатка, в която докарват всевъзможни създания — лами, камили, зебри, маймуни, една полярна мечка и безброй клетки с котки.
Сесил и един от чернокожите се суетят около плакат, на който е изобразена невероятно дебела жена. След няколко секунди Сесил плясва другия мъж по главата.
— По-бързо свършвай, момче! След една минута тук ще гъмжи от младоци. Как ще ги вкараме вътре, ако не могат да видят Лусинда в цялото й великолепие?
Чува се остро изсвирване и всички замръзват на местата си.
— Вратите! — прогърмява мъжки глас.
И тогава настава абсолютният хаос. Продавачите на стоки с отстъпка се втурват зад сергиите си, като припряно правят последни поправки на начина, по който са изложени дрехите и шапките. С изключение на клетника, който все още се занимава с плаката на Лусинда, всички негри се изнизват през брезентите и се скриват от поглед.
— Опъни най-после тоя проклет плакат и се разкарай оттам! — крясва Сесил. Мъжът за последен път намества рекламата и изчезва.
Извръщам се. Към нас се приближава жива човешка стена, начело на която вървят цвъртящи от въодушевление деца, повлекли родителите си за ръка.
Уейд ме смушква в хълбока.
— Псссст… Искаш ли да видиш менажерията?
— Кое да видя?
Той кима към палатката, която се намира между нас и шатрата за представления.
— Протягаш врат натам още откак дойде. Искаш ли да хвърлиш едно око?
— А той какво ще каже? — питам и извръщам поглед към Сесил.
— Ще се върнем, преди дори да е усетил, че ни няма. Освен това няма какво да правим, докато не се събере голяма тълпа.
Уейд ме повежда към входа за билети, обслужван от четирима мъже, седнали зад червени подиуми. Трима от тях не ни обръщат внимание. Четвъртият поглежда бегло Уейд и кима.
— Давай. Хвърли един поглед — подканва ме Уейд. — Аз ще държа под око Сесил.
Надниквам вътре. Палатката е огромна — стига почти до небето. Поддържат я дълги, прави колове, стърчащи под различни ъгли. Платнището е опънато и почти прозрачно: през брезента проникват слънчеви лъчи и се отразяват вътре, осветявайки най-големия щанд за сладкиши, който съм виждал досега; и той е поставен по средата на менажерията, окъпан в блестяща светлина и заобиколен от плакати, рекламиращи сарсапарила8, карамелизирани пуканки и яйчен крем.
Великолепно боядисани в червено и златно клетки закриват долната част на две от четирите стени. Вратите им са отворени и предлагат гледката на лъвове, тигри, пантери, ягуари, мечки, шимпанзета, маймунки, има даже и един орангутан. Камили, лами, зебри и коне стоят зад ниско опънати въжета с глави, заровени в купи сено. Два жирафа стоят в пространство, оградено с телена мрежа.
Оглеждам се наоколо с напразната надежда да видя някой слон и изведнъж погледът ми пада върху една жена. Толкова много прилича на Катрин, че дъхът ми секва: чертите на лицето й, прическата, стройните бедра, които винаги съм си представял, че се крият под благоприлично спуснатите й поли. Застанала е пред редица бели и черни коне, носи трико с розови пайети и сатенени чехли и говори на мъж с цилиндър и фрак. Потупва муцуната на един от белите коне — изумителен арабски жребец със сребърна грива и опашка. Вдига ръка, отмята назад кичур от светлокестенявата си коса и наглася шапката си. После посяга и намества перчема на коня така, че да щръкне назад. Сграбчва ухото му в юмрука си и го оставя да се плъзне измежду пръстите й.
Чува се могъщ тътен. Обръщам се и установявам, че вратата на най-близката клетка се е затръшнала. Когато отново се извръщам, виждам, че жената ме гледа. Челото й е сбръчкано, като че ли ме е разпознала отнякъде. След няколко секунди се досещам, че трябва да се усмихна, да извърна очи или изобщо да направя нещо, но не мога. Най-накрая мъжът с цилиндъра слага ръка на рамото й и тя се извръща, но бавно, неохотно. След няколко секунди отново хвърля крадешком поглед към мен.
Връща се Уейд.
— Хайде — казва и ме удря по гърба, между лопатките. — Време е за шоуто.
— Дами-и-и-и и господа-а-а-а! Само двайсет и пет минути до голямото шоу! Двайсет и пет мину-у-ути! Остава ви повече от достатъчно време да се насладите на изумителните, невероятните, въ-ъ-ъ-ълшебните чудеса, които сме събрали от четирите краища на света и все пак да можете да си намерите хубаво място в голямата шатра. Предостатъчно време, за да видите странностите, недоразуменията на природата, зрелищата! Нашата колекция е най-зашеметяващата в целия свят, дами и господа, няма равна! Няма равна, казвам ви!
8
Тонизиращо питие с екстракт, извлечен от корена на американско тропическо дърво. — Б.пр.