— Понеделнишкия човек?
— В кой ден майка ти се е занимавала с прането, Якоб?
Зяпвам го безмълвно.
— Нали не искате да кажете…
— Цялото това миене и все пак чистотата ти виси на косъм. Ще бъде жалко, ако се окаже, че само си хабиш усилията.
— Но…
— Не казвай нищо, Якоб. Никога не задавай въпрос, ако не желаеш да узнаеш отговора. И недей да се миеш с тази гадост. Ела с мен.
И ме повежда обратно към мястото, където доскоро се намираше брезентовият град, към едната от единствените три палатки, които все още стоят на местата си. Вътре има стотици кофи, подредени по две през редица куфари и закачалки за дрехи, с имена или инициали, изрисувани на стените им. Мъже в различни стадии на разсъбличане се къпят или бръснат с водата от кофите.
— Ето — Август ми посочва две ведра. — Използвай тези.
— Но какво ще прави Уолтър? — питам, защото съм прочел името отстрани на едното от тях.
— О, познавам Уолтър. Той ще прояви разбиране. Имаш ли бръснач?
— Не.
— Имам един-два тук някъде — той посочва към другия край на шатрата. — Там отсреща. Името ми е написано на тях. Но побързай, предполагам, че след не повече от половин час вече ще сме на път.
— Благодаря — казвам му.
— Няма за какво — отвръща той. — Ще ти оставя една риза във вагона с животните.
Когато се връщам във вагона с животните, заварвам Сребърна звезда да стои до стената в най-отдалечения край в достигащата до коленете му слама. Очите му са стъклени, а сърцето му бие ускорено.
Останалите коне са все още вън, затова за пръв път получавам възможност да огледам помещението както трябва. Има шестнайсет клетки за конете, разделени от прегради, които се спускат, след като конете са въведени вътре. Ако вагонът не е бил изменян с цел да приюти някакви загадъчни и отсъстващи кози, щеше да побира трийсет и два коня.
Намирам чиста бяла риза, просната на долния край на леглото на Кинко. Изхлузвам своята и я запращам върху конския чул в ъгъла. Преди да облека новата, я поднасям към носа си и с чувство на благодарност долавям миризмата на сапун за пране.
Докато я закопчавам, погледът ми пада върху книгите на Кинко, които той е оставил върху щайгата точно до керосиновата лампа. Натъпквам ризата в панталона си, сядам на леглото и посягам към най-горната.
Това е пълно издание на творбите на Шекспир. Под него се намират сбирка от поемите на Уърдсуърт18, Библията и книга с пиесите на Оскар Уайлд. Под предната корица на Шекспир са скрити няколко книжки, които разпознавам незабавно — порнографски списания.
Разтварям едно от тях. Грубо нарисувана Олив Ойл лежи на едно легло с разчекнати крака съвсем гола, с изключение на обувките, и разтваря собственото си тяло с пръсти. Попай се появява в един въздушен мехур около главата й — очевидно нейните мисли — и ерекцията му е толкова голяма, че достига до брадичката му. Уимпи19, със също така голяма ерекция, наднича през прозореца.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Изтървавам списанието и бързо се навеждам, за да го вдигна.
— Остави го, дяволите да те вземат! — крясва Кинко, профучава през стаята и го грабва от ръцете ми. — И, по дяволите, стани от леглото ми!
Моментално скачам.
— Виж какво, приятелче — той посяга нагоре, за да забие пръст в гърдите ми, — това, че трябва да спя заедно с теб, не ме радва особено, но очевидно нямам друг избор. Но за твое добро те съветвам да повярваш, че имам избор дали да те оставя да ми бърникаш в нещата, или не.
Брадата му е необръсната, а сините му очи горят насред лице, което е придобило оттенък на цвекло.
— Прав си — пелтеча. — Съжалявам. Не биваше да ти пипам нещата.
— Слушай, тъпако, тук си се бях уредил много добре, преди да се появиш ти. Плюс това и бездруго съм в лошо настроение. Някакъв идиот днес ми е използвал водата, тъй че по-добре не ми се мяркай. Може да съм нисък, но не си мисли, че не мога да те направя на пух и прах.
Очите ми се разширяват. После се овладявам, но вече е твърде късно.
Очите на Кинко се присвиват в тесни цепки и преминават по ризата ми, по прясно избръснатото ми лице. Той запраща списанието на леглото си.
— Уф, да те вземат мътните. Не смяташ ли, че и така си ми причинил достатъчно неприятности?
18
Уилям Уърдсуърт (1770–1850) — един от най-значимите поети на английския романтизъм. Най-известни негови произведения са „Прелюдията“, ранна автобиографична творба, както и „Лирически балади“ — Б.пр.
19
Попай моряка, приятелката му Олив Ойл и Уимпи герои от анимационния филм „Попай моряка“. — Б.р.