Тя поглежда към мен и почти подскача, когато вижда ръката ми.
— О, боже. Какво се е случило?
Свеждам поглед надолу.
— О, това ли? Няма нищо.
— Не, има — настоява тя и се изправя на колене. Улавя ръката ми в дланите си и я премества към светлината, идваща между дъските, за да я види по-добре. — Струва ми се, че е ново. Ще ти излезе дяволска синина. Така боли ли? — хваща ръката ми, разглежда горната част и плъзга свободната си длан над синьото петно, което се разраства по кожата ми. Кожата й е хладна и гладка. Косъмчетата по ръцете ми настръхват.
Затварям очи и преглъщам с усилие.
— Не, наистина, добре…
В далечината отеква писък на свирка и Марлена поглежда към вратата, а аз се възползвам от разсейването й, за да издърпам ръката си. Надигам се.
— Двайсет минути! — изревава дълбок глас някъде от предната част на композицията. — Двайсссссет минути и тръгваме!
Джо подава глава през отворената врата.
— Идвай! Трябва да натоварим животните! О, извинете, мем20 — добавя той към Марлена и повдига шапката си в знак на уважение. — Не ви видях.
— Няма нищо, Джо.
Джо стои до вратата, явно е смутен, и ме чака.
— Просто трябва да започнем веднага с товаренето — казва той и в гласа му се прокрадва отчаяние.
— В такъв случай се захващайте за работа — окуражава го Марлена. — Аз ще остана тук със Сребърна звезда.
— Не може — бързо изтърсвам аз.
Тя вдига поглед към мен и аз забелязвам колко дълга и бяла е шията й.
— Защо да не може?
— Защото след като качим другите коне, няма да можете да излезете оттук.
— Точно така.
— Ами ако нещо ви се случи?
— Нищо няма да ми се случи, а ако все пак стане нещо, ще се покатеря по гърбовете им и ще изляза — отпуска се в сламата и отново подвива крака под тялото си.
— Не съм сигурен… — прошепвам със съмнение. Марлена обаче се взира в Сребърна звезда и изразът на лицето й ми подсказва, че нищо на света не е в състояние да я помръдне от мястото й.
Отново поглеждам към Джо, който раздразнено вдига ръце, и се предавам.
След един последен поглед към Марлена спускам преградата на клетката и се захващам с качването на останалите коне на влака.
Диамантения Джо позна, като каза, че пътуването ще е дълго. Спираме едва привечер.
Двамата с Кинко не сме разменили и дума, откакто напуснахме Саратога Спрингс. Очевидно е, че ме мрази. Не че го обвинявам — Август умишлено подреди нещата по този начин, но няма смисъл да се опитвам да обясня това на Кинко.
Оставам отпред с конете, за да му позволя да се уедини за малко, а и защото мисълта за Марлена, прикована в края на редица от животни, всяко по половин тон, все още ме притеснява.
Когато влакът спира, тя чевръсто се прехвърля през гърбовете им и пада на пода. Кинко се подава от помещението на козите, за миг очите му се присвиват тревожно, но после се преместват от Марлена върху отворената врата и в тях се изписва заучено изражение на безразличие.
Пийт, Отис и аз разтоварваме и напояваме цирковите животни, камилите и ламите. Диамантения Джо, Клив и още неколцина от хората, които работят с клетките, се устремяват към втората част на композицията, за да се заемат с животните там. Август не се вижда никакъв.
След като отново натоварваме животните, се качвам във вагона и надниквам в помещението за козите.
Кинко седи с кръстосани крака на леглото. Куини е заета да души чаршафа, заел мястото на гъмжащото от бълхи одеяло. Върху него са поставени грижливо сгънато одеяло на червени карета и възглавница в чиста бяла калъфка. По средата й лежи четвъртит лист твърда хартия. Когато се навеждам да го вдигна, Куини скача, като че ли съм я изритал.
„Господин и госпожа Август Розенблат ви молят да ги удостоите с удоволствието от незабавното си посещение в купе номер 3, вагон 48, за коктейл и вечеря.“
Изненадан, вдигам поглед от листчето. Кинко ми хвърля унищожителни погледи.
— Не си загубил никакво време, преди да почнеш да си търсиш покровители, а? — изсъсква той.
7.
Вагоните не са подредени по ред на номерата и ми трябва известно време, докато успея да намеря вагон 48. Когато най-после го откривам, виждам, че е боядисан в бургундскочервено и върху боята с трийсетсантиметрови букви е изписано: „Братя Бензини: най-великолепното шоу на земята“. Точно под надписа, вдълбано с релефни букви, едва доловими под блестящия нов слой боя, има и друго име: „Цирк братя Кристи“.