Деколтето на роклята на Марлена едва покрива раменете й, излагайки на показ линията на ключицата й и една тънка ивица от сутиена. Тя проследява погледа ми и като отново се изчервява, пъхва ивицата обратно под плата.
Вечерята е превъзходна. Започваме със супа от стриди и продължаваме с ребърца, варени картофи и аспержи със сметана. После идва ред на салатата от омари. По времето, когато ни поднасят десерта — сливов пудинг по английски със сос от бренди — не мисля, че мога да изям дори една хапка повече и все пак след няколко минути установявам, че остъргвам последните остатъци от чинията с лъжицата си.
— Очевидно Якоб не смята, че вечерята е била на висота — бавно провлачва глас Август.
Замръзвам по средата на движението.
Август и Марлена избухват в смях. Отпускам лъжицата в чинията си, огорчен и унизен.
— Не, не, моето момче, само се шегувам, не е ли ясно? — задавя се от смях Август. — Яж. Наслаждавай се на храната. Хайде, вземи си още малко.
— Не, наистина не мога.
— Добре тогава, поне още малко вино — и без да чака отговора ми, ми долива чашата.
Поведението му е любезно, пленително и закачливо — дотолкова, че с напредването на вечерта започвам да мисля, че инцидентът с Рекс е бил просто неуместна шега. Лицето му засиява все повече с всяка чаша и с прилив на сантименталност, когато решава да ме нагости освен с вечерята и с разказа си как навремето е ухажвал Марлена. Как разпознал умението й да се оправя с конете още в мига, в който пристъпила в палатката с неговата менажерия, как почувствал тази нейна дарба от поведението на самите коне. И как, за голямо неудоволствие на чичо Ал, отказал да се помръдне от мястото си, докато не я запленил и не се оженил за нея.
— Доста усилия ми трябваха, за да го постигна — обяснява Август, докато изпразва последните капки от дъното на една бутилка шампанско в моята чаша и после се пресяга към друга бутилка. — Марлена не можеш да я убедиш лесно, а освен това по онова време беше на практика сгодена. Но така е много по-добре, отколкото да е съпруга на някакъв си скучен банкер, нали така, скъпа? Във всеки случай тя е родена точно за това. Не всеки може да работи с циркови коне. Това е истински дар от бога, шесто чувство, ако така ви харесва повече. Това момиче говори конски и повярвай ми, конете слушат.
По-късно, след четири часа и шест бутилки Август и Марлена танцуват под звуците на „Може би е от луната“, докато аз се изтягам в един тапициран стол, преметнал десния си крак през страничната облегалка. Август върти Марлена насам-натам и после изведнъж спира. Ръката му е протегната напред, държи нейната, която също е изпъната, така че ги разделя разстоянието от две ръце. Развързаната му вратовръзка виси около врата, а горните копчета на ризата му са разкопчани. Той се взира в Марлена така напрегнато, че изглежда като съвсем друг човек.
— Какво има? — пита Марлена. — Оги? Добре ли си?
Той продължава да се вглежда в лицето й, наклонил глава, като че ли я оценява. Ъгълчетата на устните му се извиват в нещо като усмивка; Започва да кима бавно, едва-едва помръдвайки главата си.
Очите на Марлена се разширяват. Тя се опитва да отстъпи назад, но той хваща брадичката й с ръка.
Сядам напрегнат, нащрек съм.
Август продължава да се взира в нея още миг. Очите му са блестящи и жестоки. А после лицето му отново се променя: на него се изписва такава лигава сантименталност, че за секунда решавам, че ще избухне в сълзи. Той я притегля към себе си за брадичката и я целува страстно по устните. След което минава в спалнята и се строполява по лице на леглото.
— Извини ме за момент — казва Марлена.
Гледам я как отива в стаята и го обръща, за да легне по гръб в средата на леглото. Събува му обувките и ги хвърля на пода. Когато се връща при мен, дръпва кадифената завеса, за да скрие спалнята от погледа ми, но веднага променя решението си — отваря я, изключва радиото и сяда срещу мен.
От Спалнята долита гръмотевично хъркане.
Главата ми бучи. Пиян съм до козирката.
— Какво, по дяволите, беше това? — питам.
— Кое? — Марлена изритва обувките си, кръстосва крака и се навежда да разтрие свода на ходилото си. Пръстите на Август са оставили червени следи по брадичката й.
— Това — изтърсвам. — Докато танцувахте.
Тя рязко вдига поглед към мен. Лицето й се разкривява и за миг изпитвам ужас, че ще заплаче. После тя се извръща към прозореца и докосва с пръст устните си. Не казва нищо в продължение почти на половин минута.