— А тук можете да видите доказателство за удебеляването на периферното тънко черво — обяснява професор Уилърд Макгавърн с равен, безизразен глас. Показалката, която държи, се забожда вяло в преплетените черва на мъртва, с пъстра козина коза. — Това, в съчетание с увеличените лимфни възли на мезентерия, е симптом на очевидно…
Вратата се отваря с остро скърцане и Макгавърн се обръща нататък, без да отмества все още заровената в корема на мъртвата коза показалка. Дийн Уилкинс влиза със забързани стъпки в залата и се изкачва по стълбите, които водят към подиума. За известно време двамата мъже се съвещават оживено, застанали тъй близо един до друг, че челата им почти се докосват. Макгавърн се вслушва в припрения шепот на Уилкинс, а после се обръща и преброжда редиците студенти с тревожен поглед.
Из цялата зала студентите започват да се въртят неспокойно по местата си. Катрин вижда, че я гледам, прехвърля крак връз крак и приглажда полата си с вяло отпуснати пръсти. Преглъщам с усилие и отклонявам погледа си.
— Якоб Янковски?
Така се стряскам, че изпускам молива си, той се завърта на пода и пада в краката на Катрин. Прочиствам гърлото си и бързо се надигам. Над петдесет чифта очи се извръщат към мен.
— Да, сър?
— Може ли да поговорим, ако обичате?
Затварям тетрадката си и я оставям на пейката. Катрин вдига молива ми и задържа пръстите върху моите, докато ми го подава. Проправям си път към пътеката между редовете, като се блъскам в нечии колене и стъпвам на нечии пръсти. Следван от вълна от шепот, се отправям към предната част на залата.
Дийн Уилкинс се взира в мен.
— Елате с нас — нарежда той.
Провинил съм се в нещо, това поне е ясно.
Излизам след него в коридора. Макгавърн върви по петите ми и затваря вратата. За миг и двамата остават безмълвни, със скръстени на гърдите ръце и суров израз на лицата.
Умът ми препуска и се опитва да подложи на дисекция всяко мое действие през последните дни. В общата спалня ли бяха влезли? Дали не бяха намерили алкохола на Едуард, или дори порнографските списания? Мили боже, ако ме изключат, баща ми ще ме убие, сто на сто ще ме убие. Каквото и да причини това на майка ми. Добре де, може и да съм сръбнал малко уиски, но това не е същото като да си бил участник в онова фиаско в обора…
Дийн Уилкинс поема дълбоко дъх, вдига очи към моите и слага ръка на рамото ми.
— Синко, станало е нещастие — кратка пауза. — Автомобилна катастрофа — нова пауза, този път по-дълга. — С родителите ти.
Гледам го с желание да продължи да говори.
— Те…? Ще се…?
— Съжалявам, синко. Станало е незабавно. Никой не е могъл да направи нищо.
Взирам се в лицето му, опитвам се да задържа погледа му, но е трудно, защото той се отдръпва настрани, изгубва се в мрака на някакъв дълъг черен тунел. В периферното ми зрение избухва порой от звезди.
— Добре ли си, синко?
— Какво?
— Добре ли си?
Изведнъж Уилкинс отново се озовава пред мен. Примигвам, стремейки се да разбера какво иска да каже. Как, по дяволите, бих могъл да съм добре? После осъзнавам, че ме пита дали ще заплача.
Той прочиства гърло и продължава:
— Ще трябва да се върнеш у вас още днес. Да идентифицираш телата. Ще те закарам до гарата.
Полицейският началник, член на нашата конгрегация2, ме очаква на перона в цивилно облекло. Поздравява ме със сковано кимване и вдървено ръкостискане, след което, като че ли се е сетил със закъснение, ме прегръща прекалено силно. Енергично ме потупва по гърба и ме отблъсква с високо подсмърчане. После ме закарва до болницата със собствената си кола, двегодишен „Фаетон“ — сигурно му е струвал цяло състояние. Колко много неща хората биха направили по различен начин, ако знаеха какво ще се случи през онзи съдбоносен октомври.
Следователят по смъртни случаи ни отвежда на първия етаж и изчезва през една врата, като ни оставя сами в коридора. След няколко минути се появява медицинска сестра, която отваря вратата и я задържа така в мълчалива подкана.
В стаята няма прозорци. На една от стените е закачен часовник, но като се изключи това, в помещението няма никакви мебели. Подът е покрит с линолеум в бяло и маслиненозелено, а в средата на стаята са поставени две легла с колелца и на всяко от тях лежи покрито с чаршаф тяло. Не мога да асимилирам случващото се. Дори не знам от кой край са главите им и от кой — краката.
2
Конгрегация — обединение на католически общини в пределите на един религиозен орден, религиозно братство — Б.р.