Широкият размах на антифеодалното движение предизвикал тревога сред господствуващата класа. И докато до вчера, когато-татарите разорявали страната, царят и болярите бездействували и не предприели нищо за изгонване на чуждите нашественици, сега те почувствували класовите си интереси застрашени и се раздвижили. Били взети всички възможни мерки за потушаване на въстанието. И сега обаче пред лицето на въстаналия народ болярите не съумели да се обединят за съвместна борба. Докато една част от тях: била избита от въстаниците, други избягали в Търново или в съседна Византия. Най-сетне една част от провинциалните боляри, които преследвали свои тясно егоистични цели, за да запазят живота и имуществата си минали на страната на въстаниците.
Не могли да се организират болярите и в самата столица. Докато едни от тях били заподозрени в организиране на заговори и били преследвани, други наистина заговорничели. Поради всичко това против въстаниците не могла да бъде изпратена цялата налична царска и болярска войска.
Колко голяма била уплахата в Търново от въстаниците, личи от факта, че начело на войската застанал самият цар Константин Асен, който бил със счупен крак, можел да се придвижва само на колесница и отдавна не бил вземал участие в сражения. Срещата между въстаническата армия и царската войска станала някъде на североизток, доста далеч от столицата. Още в първото сражение въстаниците спечелили пълна победа: една част от царската войска била избита, а останалата се предала и преминала на страната на въстаниците. В това сражение паднал убит и самият български цар.
Победата над царската войска се оказала решаваща за по-нататъшния ход на въстанието. В страната вече не съществувала сила, която би могла да се противопостави на въстаниците. Към въстанието преминавали все нови и нови области. Нарастващата като лавина въстаническа армия скоро достигнала до столицата Търново и я обсадила. Това станало в началото на 1278 година.
Вестта за бушуващото в България въстание скоро достигнала и до столицата на Византия. Византийското правителство решило да се възползува от започналите в съседната страна размирици. Византийският император изпратил свой шпиони в България, които Да разузнаят За характера и размера на ставалите тук събития. Той дори имал намерение да даде дъщеря си за жена на ръководителя на българския бунт стига това да бъде изгодно за Византийската империя. Същевременно, преди още да е получил известия от България, посред зима императорът заминал за Одрин, предприел обиколка по българо-византийската граница и направил необходимото за нейното укрепяване.
Когато императорът се завърнал обратно в Одрин, избягалите от България боляри и завърналите се византийски шпиони му разказали, че събитията в съседната страна Не били обикновен болярски бунт, а селско въстание. А това коренно променяло обстановката. Императорът се изплашил да не би издигането на селските маси в България да подействува като заразителен пример и за византийското селячество, чието положение също било крайно тежко. Затова вместо споразумение с Ивайло, императорът започнал да разработва мерки за смазване на въстанието в България със сила.
При това тази намеса трябвало да доведе до налагане на византийското влияние над българската държава.
Още докато императорът се намирал в Одрин, било решено за български цар да бъде провъзгласен един византийски феодал, българин по произход, далечен потомък на цар Иван Асен II. Преди години неговият баща бил предал на византийците черноморското Крайбрежие на юг от Стара планина заедно с важната крепост Несебър (Месемврия) и като отплата получил феодално владение в Мала Азия. Синът на болярина-предател бил подходящо оръдие за провеждане на византийската политика в България.
Иван Мицо бил извикан от Мала Азия, бил оженен за дъщерята на византийскйя император Михаил VIII Палеолог И Провъзгласен за български цар. Той си прикачил и фамилното име Асен, за да може да се възползува от обаянието на дядо си Иван Асен II пред българския народ. В България била изпратена византийска войска, която трябвало да помогне на новия претендент да се възкачи на търновския престол. Наред с това чрез щедри подаръци и заплахи византийското правителство се опитало да привлече на Страната на Иван Мицо Асен и българското болярство. Най-сетне в Търново били изпратени византийски агенти, които имали за задача да подготвят приемането на Иван Асен и да предадат на императора царица Мария, вдовицата на цар Константин Асен. Положението на обсадените в Търново царица Мария и болярите не било никак леко. Дълго време те се опитвали да се споразумеят с византийското правителство за съвместна борба против въстаниците, но всичките им опити в това отношение завършвали безуспешно. Императорските пратеници виждали безнадеждното им положение и искали тяхната безусловна капитулация. А преговори с въстаниците, царицата и болярите нито смятали за възможни, нито искали и да чуят — те държели власт, на която въстаналите селяни били смъртни врагове, И все пак пред двете злини царица Мария и търновските боляри Предпочели преговори с въстаниците. На Ивайло било предложено да влезе в Търново, да се ожени за царицата и да стане български цар. Това предложение царицата и болярите направили, от една страна, защото не били в състояние повече да издържат на обсадата на въстаническата армия, и, от друга — защото искали да използуват въстаниците за отбиване настъплението на византийските войски. Най-сетне споразумението с въстаниците давало възможност на болярите да запазят временно властта, да печелят време и да кроят нови планове за връщане ма старото положение.