През 1977 година Издателството на БЗНС отпечата пето издание на „Водител“, посветено на 700-годишнината от въстанието на Ивайло. Настоящото шесто издание на романа излиза в между-издателската поредица „Българска историческа проза“, посветена на 1300-годишнината от създаването на Българската държава.
Писателят Арманд Барух е водил няколко разговора с Крум Велков за неговото творчество през 1943 година в концлагера „Еникьой“, където двамата са били интернирани като комунисти.
„През 1942 година — спомня си Арманд Барух — бе излязъл «Водител» и Велков не заговори нито веднъж доброволно за топа произведение. А романът минаваше от ръка на ръка в концлагера, тълкуваха го различно, никому не идваше наум да запита автора какво е мислил да каже.
Случайно веднъж ни се падна да бъдем заедно водари. Водата носехме наряд, отдалече, с газени тенекии, увисени на прът, които държахме на рамената си двама души. Издебнах време и пак нападнах с въпроси Крум — за идеята на «Водител», как се е зародила, как е написал книгата и тъй нататък. Той крачеше бавно пред мен, задъхан от стръмнината и тежестта на тенекиите. Крачките му станаха още по-бавни, отговори на пресекулки, приблизително така:
— Можах ли, не знам. Но исках да кажа, че водителите ги ражда народът. Че не е ли водителят плът и кръв от народа, не е водител. Че водителите не са помазаници божии, ничии помазаници, а народът принуждава бога да помаже избраниците му…“
Последният роман на Крум Велков — „Жезълът“ — остава незавършен.
Писателят умира на 18 април 1960 година, в Белово.
проф. Димитър ПЕТРОВ