Выбрать главу

Всичко, за което можеше да мисли в момента, бе как се чувстваше на отбивката на пътя с устните на Коуди на сантиметър от нейните.

Бе инженер, а не романтичка, напомни си, докато стоеше на високата платформа и разгъваше един чертеж. Охладителната система. През следващите няколко дни това щеше да отнеме доста от времето и енергията й. Нямаше нито времето, нито настроението да седи и да се чуди какво би било да целуне Коуди Джонсън.

Горещо. Горещо и вълнуващо. Никоя жена не би могла да погледне тази уста и да не види какви поражения би могла да нанесе тя на нервната й система. Нейната вече бе раздрънкана, и то без никакъв контакт. Той сигурно го знаеше. Мъже като него винаги знаеха какъв ефект имат върху жените. Едва ли можеха да бъдат обвинявани за това, ала можеха — и трябваше — да бъдат избягвани.

Отново изруга и нави чертежа на руло. Нямаше да мисли за него и какво би станало, ако вместо не бе казала да. Или ако не бе казала нищо, а се бе оставила да я води инстинктът, а не разумът.

Трябваше да се мисли за асансьорите. Не след дълго трябваше да бъдат вкарани. Бе работила много с друг инженер върху дизайна. Това, което сега бе на хартия, скоро щеше се превърне в реалност, да се издига и спуска по стените с блестящите си стъкла.

Някои мъже могат да правят това — да карат сърцето ти да се издига и спуска, да карат пулса ти да гърми, макар че не може да го чуе друг освен теб. Колкото и да се опитваш, колкото и да се преструваш, че това не се случвало, вътре в себе си ще се стрелкаш нагоре-надолу толкова силно, че рано или късно ще се пребиеш. Колкото и да си опитен с калкулатора, никога няма да успееш да изчислиш чудатостите на системата.

Да го вземат дяволите. Да го вземат дяволите, задето направи тази крачка отвъд чертата и я накара да се чувства уязвима. Абра не можеше да забрави как ръката й лежеше върху неговата, как очите му я гледаха, когато лицето му беше съвсем близко. Затова сега щеше да се чуди. Вината за това бе негова. Щеше да е добре да го запомни.

Погледна надолу и го видя на първия етаж. Говореше с Чарли Грей и сочеше към задната стена, където склонът на планината се сливаше със сградата… Или сградата се сливаше с планината. Големи стъкла щяха да оформят покрива, извити стъкла щяха да очертаят линията от скалата към купола. Тя вече бе решила, че това щеше да е непрактично, но й бе казано, че нейната работа не е да го одобрява, а да го направи.

Чарли поклати глава на нещо, което Грей му каза, и леко повиши глас, достатъчно, за да се чуе раздразнението в тона му, ала недостатъчно, за да се разберат думите. Стана й приятно.

Нека се дразни, реши Абра. Нека се върне на изток и да се дразни там, където няма да й се пречка.

Тръгна надолу по временните стълби. Трябваше да провери докъде бе стигнал здравният клуб и изкопните работи за първата серия бунгала. Докато успяваха да презастъпват работите, всичко щеше да е наред. Тим би трябвало да е там и да следи графика. Тя размърда рамене. Бе по-добре, че го нямаше, че бе оставил отговорността на нея. Той дразнеше хората, като се появяваше на строежа със скъпите си костюми.

В момента, в който поглеждаше часовника си, чу над главата си вик. Имаше достатъчно време да види как металната плоча пада върху нея, преди две ръце да я сграбчат за кръста и да я издърпат настрани.

Плочата се стовари на сантиметри от краката й, сред гръм и облак прах. С каска или не, ако се бе озовала под нея, сега щеше да е на път към болницата.

— Добре ли си? Хей! — Ръцете бяха още около кръста й, но сега Абра бе обърната и притисната към едно силно мъжко тяло. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой я държи.

— Да. — Ала гласът й не бе стабилен. Ръцете й също. — Добре съм. Пусни ме…

— Кой, по дяволите, е виновен за това? — извика Коуди, все още притиснал тялото й към себе си. Сега разбираше какво значи да му стане лошо от страх. Бе действал инстинктивно, но в момента, в който плочата падна, без да я нарани, започна да му се повдига. Представяше си я как лежи, обляна в кръв.

Двама мъже, пребледнели като платно, вече тичаха надолу по стълбите.

— Изплъзна ни се. Боже, госпожице Уилсън, добре ли сте? На пода имаше един акумулатор, аз се спънах в него и плочата просто полетя.

— Не ме удари. — Тя се опита да се отдръпне от Коуди, не й стигна силата.

— Качете се горе и се погрижете тези подове и платформи да са чисти. При първата следваща проява на небрежност ще има уволнения.

— Да, сър.

Чукането, което бе замряло, започна отново, отначало колебливо, после по-енергично.

— Виж какво, много съм добре. — Трябваше да бъде, дори ако дланите й бяха потни. — И мога да се оправям с работниците.