Бе го прегърнала, без някакъв спомен, че бе протегнала ръце. Тялото й бе притиснато към неговото, без спомен изобщо да се бе помръдвала. Когато устните й се разтвориха, това бе колкото покана, толкова и настояване. Грубият му отговор бе точно това, което тя искаше.
Коуди я дръпна към себе си, изненадан, че желанието можеше толкова бързо да се надигне от къкрене до кипене. Още една изненада. Това, което пламна между тях, идваше колкото от него, толкова и от нея. Абра не възрази, не се дръпна сърдито, а го посрещна със същата сила и страст. С изострено от гнева желание той стисна косата й в ръка и я взе толкова безжалостно, колкото желанието му искаше.
Захапа устната й. Ниският й гърлен стон бе също толкова възбуждащ, колкото играта на езика й върху неговия. Сега Коуди си даде свобода, позволи на ръцете си да се впуснат по тялото й, като опитваха, измъчваха, вземаха. Тялото й потрепери срещу неговото, после се притисна по-силно. Тя не се отдръпваше.
Можеше да мисли. О, Абра знаеше, че може. Ала това не бе възможно, когато пулсът й гърмеше в главата, а мускулите й бяха омекнали. Как можеше да мисли, когато вкусът му се разливаше в нея и я изпълваше?
Когато се отдръпнаха един от друг, той бе задъхан като нея. Когато се събраха отново за една последна дълга целувка, тя го искаше като него. Когато отново се разделиха, останаха близо, ръцете му върху раменете й, нейните върху неговите. Гневът бе угаснал, страстта се бе разпалила и ги бе оставила и двамата без сили.
— Какво ще правим? — попита я Коуди. Абра успя само да поклати глава. Бе прекалено рано да мисли и прекалено късно да не мисли. — Защо не седнеш?
Тя отново поклати глава, преди да бе успял да я заведе до стола.
— Не. Не искам да сядам. — Да се отдалечи на една крачка от него се оказа по-трудно, отколкото бе мислила. — Трябва да вървя.
— Не още. — Той имаше нужда от една цигара. Затърси в джобовете на халата си и изруга, когато откри, че ръцете му не бяха стабилни. Това го изненада и вбеси. — Трябва да намерим разрешение, Абра.
Тя проследи с поглед как кибритената клечка блесна и пламна, после пое дълбоко въздух. Пламъците могат да се палят, напомни си Абра, и също толкова лесно могат да се гасят.
— Не трябваше да се случва.
— Не става дума за това.
Заболя я, че Коуди не се съгласи с нея. Разбира се, че не можеше да се съгласи, каза си тя. Бе права.
— Не, мисля, че точно за това става въпрос. — Смутено прокара ръце през косата си и той съвсем ясно си спомни усещането за тази коса, вплетена в неговите ръце. — Не трябваше да се случи, обаче се случи и сега вече свърши. Мисля, че и двамата сме достатъчно разумни и достатъчно професионалисти, за да позволим това да пречи на служебните ни отношения.
— Така ли мислиш? — Би трябвало да знае, че Абра щеше да се отнесе към това по същия начин, по който би се отнесла към объркана поръчка за бетон. — Може би си права. Може би. Но си идиотка, ако си мислиш, че няма да се случи отново.
Трябваше да внимава, много да внимава. Не можеше да говори спокойно, когато устните й бяха още топли и тръпнещи от неговите.
— Ако се случи, просто ще трябва да се справим с него… Отделно от работата.
— За едно нещо сме на едно мнение. — Коуди издуха дълга струйка дим. — Това, което се случи току-що, няма нищо общо с работата. — През екрана на дима очите му срещнаха нейните и ги задържаха. — Ала това няма да ми попречи да те желая в работно време.
Тя усети как по гръбнака й полазиха предупредителни тръпки. Това я накара да изправи рамене.
— Виж, Коуди, това е… Това беше… Нещо моментно. Може би изпитваме някакво привличане, но…
— Може би?
— Добре, добре. — Абра се опитваше да намери правилните думи. — Аз трябва да мисля за бъдещето си. И двамата знаем, че няма нищо по-трудно и по-неловко, отколкото да имаш връзка с колега.
— Животът е груб — каза той тихо и хвърли цигарата си високо над стената. Проследи с поглед дъгата, която описа светещият й връх, после се обърна към Абра. — Нека изясним нещо, Червенокоске. Аз те целунах и ти ме целуна. И беше ужасно приятно. Ще искам отново да те целуна, и много повече. Това, което няма да направя, е да чакам, докато се окаже, че това ти е удобно.
— Ти ли вземаш всички решения? — избухна тя. — Ти ли правиш всички стъпки?
Коуди за момент се замисли.
— Добре.
Гневът не й отне дар словото. Абра направи крачка към него и заби пръст в гърдите му.
— Не е добре, нахален глупак такъв. Целунах те, защото исках, защото ми харесваше. Ако отново те целуна, то ще е по същите причини, а не защото ти си определил времето и мястото. И ако си легна с теб, важат същите правила. Това ясно ли ти е?