Почти удовлетворена, тя нахвърля някои подробности, после започна да пресмята нова редица от цифри. Не бе нейна работа да одобрява, напомни си. Нейната работа бе да го изпълни така, че да се получи. Много я биваше да прави нещата да се получават.
Когато вратата се отвори, дори не си направи труда да вдигне поглед.
— Затвори бързо, а? Топлината ще влезе.
— Да, госпожо.
Абра подскочи от лениво провлачения тон и машинално изправи рамене, когато през вратата влезе Коуди.
— Не мислех, че днес ще те видя тук.
Той само се усмихна и се отдръпна, за да направи място на Тим Торнуей и на вретенообразната фигура на Уилям Уолтън Барлоу Старши. Тя се изправи непохватно, заради редицата от шкафчета над главата й.
— Абра. — Макар да би предпочел да я завари до колене в бетона или горе на скелето, Тим се бе научил да използва почти всяка ситуация в своя полза. — Както виждате, Уилям Уолтън — поде той, — нашият екип живее, спи и яде в хотела на „Барлоу и Барлоу“. Нали помните госпожица Уилсън, нашият главен инженер?
Ниският мъж с бяла коса и проницателни очи й подаде месестата си ръка.
— Наистина, наистина. Един Барлоу никога не забравя красиво лице.
За нейна чест Абра не трепна дори когато Коуди се подсмихна над главата на Барлоу.
— Радвам се да ви видя отново, господин Барлоу.
— Уилям Уолтън реши, че е време да види как вървят нещата — обясни Тим. — Разбира се, не искаме да прекъсваме работата или да забавяме темпото…
— Нищо не разбирам от построяването на такива места — прекъсна го Барлоу. — Знам как да ги управлявам. Ала ми харесва това, което виждам. — Кимна три пъти. — Като тези извивки и сводове. Шик. „Барлоу и Барлоу“ означава шик.
Абра се измъкна иззад масата, без да обръща внимание на хиленето на Коуди.
— Избрали сте горещ ден да ни посетите, господин Барлоу. Мога ли да ви предложа нещо студено? Сок, чай?
— Ще взема една бира. Нищо не отмива прахта като една студена бира.
Коуди отвори малкия хладилник и измъкна няколко бутилки.
— Тъкмо щяхме да покажем докъде сме стигнали със здравния клуб.
— Така ли? — Тя поклати глава, когато той й предложи бира, и й стана смешно, когато Тим предпазливо пое подадената му бутилка. — Добър момент. Точно работех върху последните подробности около покрива на басейна. Мисля, че двамата с Лафърти тази сутрин по телефона уточнихме как да отстраним някои проблеми.
Барлоу погледна чертежите и листите, изпъстрени с цифри и изчисления.
— Оставям това на вас. Единствените цифри, с които мога да се оправям, са в счетоводната книга. Но изглежда, че вие си разбирате от работата. — Посочи с бутилката си и отпи три здрави глътки. — Торнуей винаги е казвал, че имате глава на раменете си. Ала и раменете ви са хубави. — Той й намигна.
Вместо да я ядоса, намигането я накара да се засмее. Почти можеше да й е дядо и, мултимилионер или не, имаше някакъв груб чар.
— Благодаря ви. Той винаги е говорил за вас с голямо уважение.
— Липсва ми — каза Барлоу и се върна към работата. — Да продължаваме с обиколката, Тим. Няма смисъл да губим време.
— Разбира се. — Тим остави недокоснатата си бира. — Тази вечер правя малко тържество в чест на господин Барлоу. В седем. Абра, ти ще придружаваш господин Джонсън.
Тъй като това не бе въпрос, Абра отвори уста с намерението да се извини, но Коуди я изпревари:
— Аз ще взема госпожица Уилсън. Защо не започнете от здравния клуб? Веднага идвам.
— Защо не разхлабиш проклетата си вратовръзка, Тим? — попита Барлоу, когато излязоха от фургона. — В тази жега човек може да се удуши.
Коуди затвори вратата зад тях, после се облегна на нея.
— Наистина хубави рамене. Доколкото съм ги виждал.
От инженерна гледна точка Абра не можеше да каже защо фургонът сега изглеждаше по-претъпкан, отколкото преди малко. Тя се обърна към масата и започна да събира листите си.
— Няма нужда да ме взимаш тази вечер.
— Няма нужда. — Той я гледаше и не бе сигурен дали бе изненадан, или раздразнен от нейното отдръпване. Снощи не бе спал добре и знаеше, че вината за това лежеше точно върху тези хубави рамене, които сега бяха готови за атака. — Ала ще те взема.
Това са делови отношения, каза си Абра, и трябва да се приемат като такива.
— Добре. Ще ти трябва адресът ми.
Коуди отново се усмихна, този път бавно.
— О, мисля, че ще мога да те намеря, Червенокоске. По същия начин, както ти ме намери.
Тъй като той бе повдигнал въпроса, каза си тя, най-добре бе да приключи с него.