— Какво правиш тук?
— Стоя на вратата. Няма ли да ме пуснеш да вляза?
— Да, но… — Тя отстъпи крачка назад, Коуди влезе и пусна пътната си чанта на пода. Миражите не изглеждат толкова добре. Нито миришат толкова добре. Абра смутено погледна към спалнята и към телефона там. — Току-що получих съобщението ти. Не каза, че си се върнал.
Не бях. — Тъй като тя изглежда изобщо не бързаше да затвори вратата, той го направи. — Сега пристигнах.
Абра помисли за плановете, които имаше. Бързо огледа безпорядъка в апартамента си и безпомощно прокара ръка през косата си.
— Трябваше да ми кажеш, че си идваш тази вечер. Аз не бях… Не съм готова.
— Какъв е проблемът, Уилсън? — За да си достави удоволствие, Коуди сложи ръце на раменете й, после бавно ги плъзна надолу-нагоре по ръцете й и постепенно разтвори халата. Тя определено му даваше един съвсем нов поглед към спортното облекло. — Да няма друг мъж под леглото или в гардероба?
— Не ставай глупав. — Абра се отдръпна объркано. Знаеше, че лицето й бе чисто като на бебе. А косата… Не й трябваше огледало, за да знае, че бе безнадеждна. И тази зелено-бяла фланела. Нищо общо с изискания прелъстителен образ, който си бе представяла. — По дяволите, Коуди, трябваше да ми кажеш, че идваш.
Той овладя импулсивното си желание да я грабне и да й затвори устата. Може би се бе увлякъл, че тя толкова ще се зарадва да го види, колкото той се радваше да види нея. И може би не трябваше да приема, че Абра ще седи търпеливо сама и да го чака да се върне.
— Можеше и да ти кажа — каза Коуди бавно. — Ако вместо телефонния секретар бях намерил теб. Къде беше?
— Кога? А, да. — Поклати глава, като все още обмисляше трескаво. — Бях на вечеря.
— Ясно. — Той пъхна ръка в джоба си и тя се блъсна в кутийката с огърлицата. Нямаше право на никакви претенции към нея. Ами, нямаше! — С някой, когото познавам?
— С майка би — отвърна Абра разсеяно. — На какво се смееш?
— На нищо.
Тя дръпна ръкава на халата си и вдигна предизвикателно глава.
— Знам на какво приличам, Джонсън. Ако ме беше предупредил, щях да направя нещо. Тук е пълна разруха.
— Винаги е било разруха — възрази Коуди. Нещата започваха да се проясняват. Абра бе искала да подготви обстановката, а той бе дошъл по-рано, отколкото го бе очаквала.
— Можех малко да поразчистя. — Тя се намръщи и изрита една обувка. — Имам само скапано вино.
— Е, в такъв случай по-добре да си отивам. — Коуди се обърна, после я погледна, сякаш изведнъж нещо му бе дошло наум. — Преди това искам да ти кажа нещо за начина, по който изглеждаш.
Абра скръсти ръце и очите й отново блеснаха.
— Внимавай.
— Предполагам, че има само един начин да се справим с това честно. — Той пристъпи към нея и дружелюбно сложи ръка на рамото й. — Нали искаш да сме честни един с друг?
— Може би — измърмори тя. — Е, донякъде.
— Искам да ти кажа нещо, а ти трябва да си достатъчно твърда, за да го понесеш.
— Мога да го понеса. — Абра се опита да се отърси от ръката му. — Бих искала да…
Каквото и да искаше, то щеше да почака. Коуди я дръпна рязко към себе си и притисна устни към нейните. Тя вкуси топлина, вълни от топлина, които само се усилиха още повече, когато устните й със стон се разтвориха. С едно бързо движение той смъкна халата, после плъзна ръце под тънката блуза да изследва голата й кожа и нежните извивки. Абра ахна и се изви към твърдите му длани. В следващия момент се вкопчи в него, когато Коуди я изстреля до върха.
— Коуди…
— Мълчи — прошепна той и впи устни в шията й.
— Добре. — Пръстите му се забиха в бедрата й и тя успя само да простене. Главата й се въртеше, ала под замаяното удоволствие нетърпението й бе не по-малко от неговото. Смъкна якето му. — Искам те… — Издърпа ризата му през главата и с едно бързо собственическо движение прокара ръце по гърдите му. — Сега.
От безумния й шепот в него избухнаха експлозии. Коуди мислеше, че бе готов за тях, но реалността се оказа много далеч от очакванията. Желанието стана грубо, нетърпеливо, първично. Спалнята бе прекалено далеч. Когато се стовариха на дивана, той бе все още наполовина облечен и двамата се мъчеха да го освободят. Ръцете й бяха диви, забиваха се в него, обхождаха го, докато устните й не се откъсваха от неговите. Коуди усещаше излъчващата се от нея топлина, която го отдалечаваше все повече и повече от здравия разум.
Внезапно изруга и смъкна фланелата й до кръста, за да може да зарови устни в гърдите й. С невъздържаност, каквато не бе познавала досега, Абра се изви към него и посрещна зъбите и езика му.
Лампите горяха около тях. В апартамента отгоре някой пусна силно стереото и басът започна да вибрира в нисък страстен ритъм. Нежният парфюм, който си бе сложила преди един час, се смеси с мускусния аромат на страстта.