— Тесничко е тук, госпожице Уилсън…
Тя може да беше инженер, може да беше професионалистка, която с труд бе стигнала до сегашното си положение, но въпреки всичко бе жена, която много живо усещаше тялото му, притиснато към нейното. Каквато и да можеше да е реакцията й, смехът в очите му я изтри.
— Тези зъби ваши ли са? — попита спокойно.
Коуди вдигна вежди:
— Последния път, когато проверявах, бяха мои.
— Ако искате да си останат ваши, отдръпнете се.
Би му харесало в този момент да я целуне — колкото като възхищение пред самообладанието й, толкова и като желание да опита вкуса й. Ала макар често да бе импулсивен, знаеше и кога да смени тактиката и да поеме по заобиколния път.
— Да, мадам.
Отмести се и Абра мина покрай него. Би предпочела да излезе през вратата и да продължи да върви, но седна на дивана и отново разгъна чертежите.
— Доколкото разбирам, Грей ви е уведомил за заседанието, което пропуснахте?
— Да. — Той се пъхна зад масата и седна. Както й бе казал, тук бе тесничко и бедрата им отново се докоснаха. — Искали сте някои промени.
Не би трябвало да се оправдава. Нямаше полза да се отбранява. Ала нищо не можеше да направи.
— От самото начало имам проблеми с основната идея, господин Джонсън. Не съм го крила.
— Видях кореспонденцията. — В тази теснотия бе трудно да протегне крака, но Коуди успя. — Вие искате стандартна пустинна архитектура.
Очите й за миг се присвиха и той долови пламъчето в тях.
— Не помня да съм използвала думата „стандартна“, ала си има причини за архитектурния стил в този район.
— Има и причини да се опита нещо различно, не мислите ли? — подхвърли той небрежно и запали нова цигара. — „Бароу и Бароу“ искаха идеалния курорт — продължи, преди Абра да бе успяла да отговори. — Напълно самостоятелен и достатъчно изключителен, за да измъква тлъсти суми от клиентелата. Те искаха различен вид, различно настроение в сравнение с това, което може да се намери в курортите, разпръснати около Финикс. Точно това им давам аз.
— С някои изменения…
— Никакви изменения, госпожице Уилсън.
Тя едва не изскърца със зъби. Коуди Джонсън не само че бе дебелоглав — типичен архитект, но я вбесяваше и с начина, по който така саркастично провлачваше това „госпожице“.
— По някаква причина — започна Абра спокойно, — ние имаме лошия късмет да сме избрани да работим върху това заедно.
— Трябва да е съдба — измърмори той.
Тя пусна това покрай ушите си.
— Веднага ще ви кажа, господин Джонсън, че от инженерна гледна точка вашата разработка издиша.
Коуди дръпна от цигарата си и изпусна дима на тънка струйка. В очите й имаше златисти отблясъци, забеляза той. Очи, които не можеха да решат дали да са сиви, или зелени. Променливи очи. Усмихна се в тях.
— Това е ваш проблем. Ако не сте достатъчно добра, Торнуей може да назначи някой друг.
Абра заби пръсти в дланите си. Имаше известна привлекателност в идеята да натъпче чертежите в гърлото му, ала си напомни, че бе ангажирана с този строеж.
— Достатъчно добра съм, господин Джонсън.
— В такъв случай не би трябвало да имаме проблеми.
Той кръстоса крака. Шумът от строежа бе равномерен.
Чудотворен звук, както винаги бе мислил. Не му пречеше, докато се вглеждаше в жената срещу себе си. Помагаше му да си спомни, че има време за работа и време за удоволствия… — Защо не ми обясните докъде са стигнали нещата?
Това не бе нейна работа. Едва не му го извика в лицето. Но бе вързана с договор, при това такъв, който не оставяше много възможности за грешки. За Бога, щеше да плати дълга си на Торнуей, дори това да означаваше да работи ръка за ръка с някакъв свръхсамоуверен, хвърчащ в облаците архитект от Източното крайбрежие. Тя избута назад каската си, ала не се успокои.
— Както вероятно сте видели, взривяването се движи по график. За щастие успяхме да го сведем до минимум и да запазим целостта на пейзажа.
— Това беше идеята.
— Така ли? — Абра погледна към чертежа, после обратно към него. — Във всеки случай, до края на седмицата ще сме завършили скелета на основната сграда. Ако не се правят никакви промени…
— Няма да се правят.
— Ако не се правят никакви промени — повтори тя през зъби, — ще спазим първия срок в договора. Работата по отделните бунгала няма да започне, преди да сме покрили основната сграда и здравния център. Игрището за голф и тенис кортовете не са по моята част, така че ще трябва да ги обсъдите с Кендъл. Това се отнася и за зелените и нощи.