— Абра, страхуваш ли се, че правиш същата грешка с мен?
— Ти не си женен.
— Не съм и няма никоя друга. — Замълча, когато тя обърна глава да го погледне. — Ти за мен не си развлечение или удобство.
Абра никога не би могла да обясни как я накараха да се чувства тези думи. Откъде можеше да знае, че такава малка искрица надежда може да гори толкова ярко?
— Не те сравнявам с Джеймс… Или може би те сравнявах, малко. Проблемът е в мен, защото аз не знам как да се справям с такива неща. Майка ми…
— Какво майка ти?
Тя опря лакти на чертожната дъска и опря глава на ръцете си. След малко се изправи.
— Цял живот съм я гледала как прескача от мъж на мъж. За нея това винаги е толкова лесно, толкова естествено. Ала не и за мен.
Той се приближи, хвана я за ръката и нежно я вдигна на крака.
— Не искам от теб да се държиш по начин, който не ти подхожда, или да бъдеш това, което не си. — Докосна устни до челото й. Знаеше, че ако сега я целуне, ще иска да я отведе в леглото. В момента Абра имаше нужда от нещо повече, независимо дали го разбираше, или не. — Нека просто тръгнем оттук, Червенокоске. Ден по ден. Аз държа на теб. Можеш да ми вярваш.
— Вярвам ти. — Тя се отдръпна. — Мисля, че ти вярвам.
Коуди я привлече отново в прегръдките си по такъв начин, че очите й се разшириха от изненада. В жеста имаше нещо толкова сладко, толкова непринудено.
— Имаме пред нас цяла събота и неделя. Облечи се. Ще те черпя нещо за закуска.
Абра бе малко удивена колко лесно Коуди можеше да се превърне от ненаситен любовник в добър приятел. И винаги се изненадваше колко лесно бе за нея да направи същия преход с него. Оставяше й пространство, реши тя, докато ядяха заедно в едно прашно ресторантче, което той бе изровил покрай магистралата.
Вече познаваше апетита му, за храна и за други удоволствия, затова само леко вдигна вежди, когато Коуди изгълта колкото двама дървари. Това, от което й се зави свят, бе пазаруването, по негово настояване. Когато се върнаха в нейния апартамент, носеха храна, която би й била достатъчна за цяла година.
— Какво ще правим с всичките тези неща? — Абра стовари две торби в кухнята и се отдръпна да направи път на Коуди, който носеше още две.
— Ще ги ядем. По различно време през деня. — Той започна да вади продуктите. — Това са основни неща, които трябва да има във всяка къща.
— Може би, ако къщата е общежитие. — Тя хвърли един изпълнен със съмнение поглед към растящата купчина. — Ти готвиш ли?
— Не. — Коуди й подхвърли торбичка ябълки. — Затова купуваш неща, които нямат нужда от готвене. Или… — Той измъкна консерва китайска храна и една замразена пица. — Неща, които можеш да стоплиш и да ядеш. Ако имаш отварачка за консерви и микровълнова печка, живееш като цар.
Абра започна да пъха в хладилника кутията с мляко, ябълките и всичко друго, което й попадна под ръка. Той я гледаше и мислеше, че тя има други, по-важни качества. Подаде й кутия пуканки. Абра пъхна и нея в хладилника.
— По-лесно е да си вземеш готова храна за вкъщи — каза му тя.
— За това трябва да излезеш. — Коуди я завъртя в кръг и обсипа с целувки лицето й. Един мъж трябва да обича жена, която слага пуканките в хладилника. — А ти до понеделник сутринта никъде няма да ходиш.
Абра се освободи и извади един хляб.
— Щях да си купя черно копринено боди.
— О, така ли? — засмя се той и подръпна развлечения й пуловер. — Заради мен?
— Късно е вече. — Тя го плесна през ръката, после хвърли хляба в едно чекмедже.
— Хайде да поговорим за това. — Коуди обви ръце около кръста й и я привлече отново към себе си. — Харесва ми как изглеждаш в черна коприна. Сигурно затова у Торнуей се държах като ревнив маниак.
— Ревнив? — Абра се разсмя гръмогласно. Бе сигурна, че се шегува… Докато не се обърна и не видя лицето му. — Ревнуваше? От господин Барлоу?
— Не ми го натяквай.
— Аз мислех, че просто се държиш непоносимо и обидно.
Той трепна, после се наведе да я захапе по шията.
— Забрави, че съм го казал.
— Нямам такова намерение — измърмори тя и се намести да му даде по-голям достъп. — От там, където стоях онази вечер, изглеждаше, че ти добре се забавляваше с Марси Торнуей.
— Имай ми малко доверие. — Коуди плъзна ръце под пуловера й. — Познавам акулите. Колкото и красиви да са им зъбите, накрая те разкъсват. Освен това… — Пръстите му се насочиха към гърдите й. — Не обичам захарен памук.