Една любовна връзка можеше да бъде проектирана като всяко друго нещо. Те държаха един на друг, уважаваха се, беше им приятно заедно. Това бе солидна основа. И двамата обичаха строителството. Дори ако го обичаха от различен ъгъл, това бе вид основа. Оттук нататък бе въпрос на добавяне на стомана и подпори. След съботата и неделята, които бяха споделили, Абра бе уверена, че има напредък. Без да им пречи напрежението от работата, двамата бяха открили удоволствия в леглото и извън него.
Тя го харесваше. Може да бе елементарно, ала за нея бе откровение. Не ставаше дума само за желание, привличане, влюбване. Харесваше го като човек, харесваше го как мисли, как слуша. Не бе търсила от него приятелство, както не бе търсила и страст. За два дни бе открила, че можеше да има и двете.
Натисна копчето на асансьора и се усмихна, спомнила си как се бяха проснали на дивана и гледаха по телевизията фестивала на Кари Грант. Или как приготвяха заедно пица и курабийки с джинджифил. Или как се търкаляха в изпомачканото й легло в неделя следобед, зарязали чиниите от закуската, а по радиото свиреше джаз.
Коуди я бе направил щастлива. Това само по себе си бе повече, отколкото някога бе очаквала от един мъж. Когато дойдеше времето да си отиде от всичко това, щеше да може да погледне назад и да си спомни нещо прекрасно, което се бе случило в живота й.
Когато вратите на асансьора се отвориха, тя пристъпи напред и усети, че две ръце се обвиват около кръста й.
— Нагоре ли се качваш?
Вратите се затвориха и Коуди я завъртя към себе си и улови устните й със своите. Абра се държеше по начина, по който се бе надявал, че ще се държи. Отвръщаше на целувката по начина, по който бе имал нуждата да отвърне. Едва ли бе минал повече от час, откак я остави, за да отиде до хотела си да се преоблече за съвещанието, но му се струваше, че бяха минали дни.
Бе му влязла под кожата, мислеше той, докато притискаше гърба й към стената на кабината. По всякакъв начин, по всички начини му бе влязла под кожата. Едва започваше да прави планове как да се справи с резултатите.
— Хубав вкус имаш, Червенокоске. — Задържа се за момент над устните й и леко ги захапа, после се отдръпна да я погледне. — И лицето ти ми харесва.
— Благодаря. — Тя вдигна ръце да запази някакво осезаемо разстояние между тях. — Бързо дойде.
— Трябваше само да се преоблека. Можех да го направя и у вас, ако ми беше позволила да си донеса някои неща.
Абра не бе готова за това. Ако Коуди живееше там, ако наистина живееше там през следващите няколко седмици, апартаментът щеше да е прекалено празен, когато си заминеше. Тя се усмихна и вдигна очи да види докъде бе стигнал асансьорът. Още бяха на партера. Поклати глава и натисна копчето, за което и двамата бяха забравили.
— Не искам да се лишаваш от румсървиса и от този хубав малък басейн.
— Да. — Той знаеше, че Абра увърта. Независимо колко близки бяха станали, тя още не искаше да направи последната крачка. Изчака за момент да овладее недоволството си, после натисна бутона и спря асансьора между етажите.
— Какво правиш?
— Искам да те помоля нещо, преди да започнем работа. Лично е. — Плъзна пръст от шията до кръста й. — Доколкото си спомням, едно от правилата беше да не смесваме работата с удоволствието.
— Точно така.
— Вечеряй с мен.
Абра с дълга въздишка посегна да подкара отново асансьора. Коуди хвана ръката й, преди да бе успяла да стигне до бутона.
— Коуди, нямаше нужда да ме затваряш в асансьор, за да ме поканиш на вечеря.
— Значи ще дойдеш?
— Освен ако не съм заседнала между четвъртия и петия етаж.
— В моя хотел — добави той и поднесе ръката й към устните си. Както винаги, реакцията й му достави удоволствие. — И остани с мен тази нощ.
Фактът, че я бе помолил, вместо да го приеме за подразбиращо се, я накара да се усмихне.
— С удоволствие. В колко часа?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Тя се засмя и натисна копчето за етажа на Тим. Ала пулсът й още известно време щеше да бумти.
— Тогава по-добре да се залавяме за работа.
Тим ги чакаше с поднос с кафе и бисквити, които Абра пренебрегна. Отне й само минутка да усети напрежението му, макар че той бе приветлив и сърдечен както винаги. Тя бе принудена да потисне нетърпението си, докато отново се изброяваха и обсъждаха подробностите на плановете. Ако до десет не стигнеше на строежа, щеше да изпусне поредната проверка.
Когато Тим извади една схема с диаграма на последователните дейности и оценяваните дати за завършването им, Абра се предаде и се облегна назад. Щеше да е късмет да стигне на работа до обед.
— Както виждате — говореше Тим, — взривните работи и основите са завършени по график. Това, с което започваме да закъсняваме, е покривът.