— За какво мислиш?
— Че той трябва да е луд. — Тя нехайно размърда рамене: — Но пък човек има право да си харчи парите както му харесва.
— Може би го смята за вложение. — Като видя озадачения й поглед Коуди си спомни за вечерта у Торнуей и за откровената и недвусмислена покана на Марси. — Може да се каже, че някои жени имат нужда от доста големи стимули, за да останат с един мъж.
Понеже това я накара да си помисли нещо неприятно и може би нечестно за Джеси, Абра реши да прекрати темата.
— Е, това си е негов проблем. Във всеки случай, нямаме време да стоим тук и да клюкарстваме за Тим и жена му.
— Просто предположения. — Ала той също спря. — Слушай, трябва да спра по пътя към службата. Можеш ли да караш след мен?
Тя погледна часовника си.
— Да, но защо…
— Искам нещо да взема. Ще те помоля да ми помогнеш. — Целуна я и седна зад кормилото.
Десет минути по-късно Абра спря зад него пред сервиза за автомобилни гуми.
— Какво ще вземеш оттук?
— Нов костюм. А ти какво си помисли? — Измъкна я от колата и я вкара през вратата.
— Сервизът бе море от гуми — камерни, безкамерни, радиални. Миришеше на гума и на грес. Зад изподрания щанд, затрупан с дебели каталози, стоеше плешив мъж с очила за четене.
— Добро утро — надвика той съскането на помпи и крикове. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Виждате ли това? — Коуди се обърна и посочи през прозореца към колата на Абра. — Гуми, всичките плюс резервна.
— Но аз… — Преди тя да бе успяла да довърши, продавачът вече прелистваше каталозите. Бе оценил колата й с един поглед.
— Имаме някои модели на много добра цена.
— Искам най-доброто — заяви Коуди и очите на продавача светнаха зад прашните стъкла.
— Коуди, това е…
— Е, добре. — Продавачът, който явно вече виждаше как комисионната му се извисява до небето, започна да пише фактура. — Имам на склад нещо, което ще подхожда идеално.
Коуди хвърли един поглед към фактурата, прочете марката и кимна:
— Ще може ли да е готово до пет?
Продавачът погледна часовника си и графика за деня.
— Тъкмо.
— Добре. — Коуди взе ключовете от ръката на Абра и му ги подхвърли. — Ще дойдем.
Преди да бе успяла да завърши едно цяло изречение, Абра се озова навън.
— Какво правиш?
— Купувам ти подарък за рождения ден.
— Моят рожден ден е през октомври.
— Значи отсега съм се подготвил.
Тя успя — едва — да забие пети в земята.
— Слушай, Коуди, ти нямаш абсолютно никакво право да вземаш такива решения вместо мен. Не можеш просто… Просто да замъкнеш някого в сервиз за гуми, за Бога, и да поръчаш гуми.
— По-добре тук, отколкото в супермаркета. — Той опря ръце на колата от двете страни на главата й. — И не съм замъкнал някого. Замъкнал съм някой, който е важен за мен, някой, когото не искам да гледам как кара на четири колела, които са загубили последните остатъци от гума преди шест месеца. Имаш ли нещо против това?
Абра само се намръщи.
— Не. Ала аз щях да ги оправя. Имах намерение да ги оправя.
— Кога?
Тя пристъпи от крак на крак.
— По някое време.
— Сега вече е направено. Честит рожден ден.
Абра се предаде. Наведе се напред и го целуна.
— Благодаря.
Тази вечер Абра се прибра вкъщи на бегом. Отново бе изпуснала инспектора, но основите на първата група бунгала бяха минали без никакви забележки. Чувстваше се виновна заради начина, по който описа Тим пред Коуди. За компенсация реши лично да се интересува от всички страни на строежа. Допълнителната работа бе удължила работния й ден до шест. После бе загубила почти час, докато си вземе колата.
— Никога не са готови, когато са казали, че ще са готови — мърмореше си тя, докато тичаше нагоре по стълбите на блока. Когато стигна на своя етаж, видя, че пред вратата я чакаше още едно забавяне.
— Здравей, мамо. Не знаех, че ще идваш.
— О, Абра! — засмя се Джеси и пъхна обратно в чантата си листа, който държеше. — Тъкмо щях да ти оставя бележка. Тичаш малко късно, а?
— Имам чувството, че цял ден съм тичала. — Абра отключи вратата и я отвори широко.
— В неподходящ момент ли идвам?
— Не… Да. След няколко минути излизам.
— Тогава няма да те бавя. — Джеси машинално въздъхна при вида на хола на Абра. — На работата ли те задържаха?
— Първо. — Абра се втурна направо в спалнята. Нямаше намерение да вечеря с Коуди с работни ботуши и прашни джинси. — После трябваше да си взема колата.