Тъй като вече се бе примирила с това, Абра се усмихна:
— Да не си изгубила семейното богатство на зарове?
— Не. — Може би щеше да бъде по-лесно, отколкото бе мислила, каза си Джеси. — Омъжих се.
— Какво? — От изненада Абра се изправи на стола. — Във Вегас? За кого?
— Ами за Уили, разбира се.
Десет оглушителни секунди Абра мълча. Когато заговори, говореше бавно, разделяйки всяка дума.
— Ти си се омъжила за господин Барлоу в Лае Вегас?
— Преди два дни. — Джеси протегна ръка да покаже двата диамантени пръстена. — Когато решихме, че това е, което искаме, не виждахме причина да го отлагаме. В края на краищата, и двамата не сме деца.
Абра погледна към блестящите пръстени, после обратно към майка си.
— Ти… Ти почти не го познаваш.
— Опознах го много добре през последните две седмици. — Не, щеше да е трудно, разбра тя, докато гледаше лицето на Абра. Много трудно. — Той е чудесен човек, миличка, много силен и стабилен. Признавам, че не очаквах да ми направи предложение, но когато го стори, казах да. Бяхме там и имаше една смешна малка църква, така че се оженихме…
— Вече трябва да имаш опит.
Очите на Джеси блеснаха, ала гласът й остана мек.
— Бих искала да си щастлива заради мен. Аз съм щастлива. Но ако не можеш, искам поне да го приемеш.
— Аз също би трябвало да имам опит.
Радостта изчезна от лицето на Джеси.
— Уили искаше тази сутрин да дойде с мен, ала аз помислих, че ще е най-добре да ти го кажа сама. Той много те харесва, говори с голямо уважение за теб като жена и като специалист. Надявам се, че няма да го направиш трудно за него.
— Аз харесвам господин Барлоу — отвърна Абра сковано. — И предполагам, че не би трябвало да съм изненадана. Пожелавам ти късмет.
Болка прониза сърцето на Джеси.
— Е, и това е нещо. — Тя стана и намести пръстените на пръста си. — Трябва да отида рано на работа, за да напиша молбата си за напускане.
— Ти напускаш работа?
— Да. Местя се в Далас. Домът на Уили е там.
— Разбирам. — Абра също стана. — Кога?
— Заминаваме днес следобед, за да мога да се запозная със сина му. След няколко дни ще се върнем да оправим подробностите. — Искаше й се да пристъпи към дъщеря си, но реши, че е най-добре да й даде малко време. — Ще ти се обадя, когато се върна.
— Добре. — В гласа на Абра нямаше обич, само грубо отхвърляне. — Приятно пътуване.
Коуди отиде да отвори вратата и докосна рамото на Джеси, преди да бе излязла.
— Най-добри пожелания, Джеси.
— Благодаря. — Джеси беше благодарна, че офисът ще е празен, когато отиде, за да се наплаче на воля. — Грижи се за нея, а? — прошепна тя и излезе.
Той затвори вратата, обърна се и видя, че Абра стои точно на същото място.
— Малко беше груба с нея, не мислиш ли?
— Ти не се бъркай. — Щеше да изфучи в спалнята, ала той я хвана за ръката.
— Не си и въобразявай. — Бе скована като лед и също толкова студена. Освен очите й. Те кипяха от емоции. — Какъв е проблемът, Абра? Не ти ли минава през ума, че майка ти има правото да се омъжи за когото пожелае?
— Абсолютно. Тя винаги е имала това право. Искам да се приготвя за работа и да тръгвам.
— Не. — Коуди продължаваше да я държи здраво. — Никъде няма да ходиш, нито на работа, нито където и да било другаде, докато не си го изкараш.
— Добре. Искаш да си го изкарам, така ли? Ще си го изкарам. — Той чу отчаянието под гнева и отпусна ръка. — Винаги е същото, отново и отново. Първо бил Джек, баща ми. Умрял, преди да навърши двадесет и пет години. — Освободи се от хватката му и грабна една снимка от масата. — Бил любовта на живота й, ако я слушаш какво говори.
— Минало е много време — отбеляза Коуди внимателно, опипвайки почвата. — Джеси има правото да продължи да живее.
— О, тя това и прави. На пълна скорост. Съпруг номер две. Боб. — Измъкна друга снимка. — Аз бях… Може би шестгодишна, когато мама реши, че е свободна да се омъжи за него. Това продължи две, може би три години. Трудно ми е да ги помня всичките. — Пусна двете снимки и взе друга. — После имаме Джим. Да не забравяме Джим, съпруг номер три. Сега, преди него имаше трима-четирима други, но с тях тя не стигна до женитба. Джим въртеше магазин. Запознали се над един кашон безалкохолни и шест месеца по-късно бяха вече женени. И горе-долу толкова останаха заедно. Джеси всъщност не брои Джим. Не си направи труда да задържи името му. После беше Бъд. Добрият стар Бъд Питърс. Май нямам негова снимка, ала това е Джеси в деня на сватбата им. — Абра измъкна снимката, като преобърна няколко други. — Бъд продаваше обувки и обичаше да се мотае вкъщи. Не би подпалил света, но аз го харесвах. Предполагам, че Джеси също го е харесвала, защото прекараха седем години заедно. Това е рекорд. — Тя остави снимката. — Добрият стар Бъд Питърс държи рекорда.