— Постарай се. Идвам след минутка.
Барлоу я проследи с поглед.
— Мисля, че ако се чувствах още малко по-горд, щях да се пръсна. — Вдигна чаша и отпи една дълга глътка. — Страхотна двойка са, а?
— Може да се каже. — Коуди също се чувстваше невероятно горд.
— Ъ-ъ-ъ… Сега, като имаме една минута насаме… Джеси ми каза, че вие с Абра сте… близки.
Коуди вдигна вежди:
— На татенце ли ще се правиш, Уилям Уолтън?
Барлоу смутено се размърда на стола си.
— Както казах, никога досега не съм имал дъщеря. Дъщерята кара мъжа да се старае да я защитава. Знам, че Джеси иска това момиче да е щастливо. Тя мисли, че чувствата на Абра може да са сериозни. Ако твоите не са…
— Аз я обичам. — Ето. Каза го на глас и се почувства прекрасно. Той за момент се наслади на вкуса му и откри, че бе плътен и вълнуващ като виното. Не бе очаквал, че ще му е толкова добре, не бе очаквал думите да излязат толкова лесно от устата му. Сякаш за да опита, повтори: — Обичам я. Искам да се оженя за нея. — Втората част за него бе изненада. Не че не бе мислил за бъдещето, за нея като част от това бъдеще. Не че не бе мислил, че иска да преживеят живота си заедно. Ала бракът, с неговата солидност и абсолютност, му дойде като изненада. Откри, че изненадата бе приятна.
— Ами… — Двойно по-доволен, Барлоу отново вдигна чашата си. — Предложил ли си й?
— Не, аз… Когато моментът е подходящ.
Барлоу избухна в смях и го тупна по гърба.
— Няма нищо по-глупаво от млад влюбен мъж. Освен стар влюбен мъж. Да ти кажа нещо, момче. Ако се опитваш да планираш тези неща, подходящия момент, подходящото място, подходящото настроение, никога няма да се случат. Може би си прекалено млад, за да мислиш колко е скъпоценно времето, но повярвай ми, няма нищо по-лошо, отколкото да се обърнеш назад и да видиш колко много си пропуснал. Това момиче… Моята дъщеря — изпъчи гърди той, — е едно съкровище. Грабвай го, преди да ти се е изплъзнало. Пийни още едно. — Напълни му чашата. — Предложенията за женитба са по-лесни, ако си отпуснат. Аз и двата пъти трябваше почти да се напия.
Коуди кимна разсеяно, вдигна чаша и започна да се чуди.
Абра намери Джеси в дамската тоалетна. Тя седеше на бял тапициран стол и подсмърчаше в носната си кърпичка. Абра се огледа безпомощно и седна до нея.
— Нещо лошо ли казах?
Джеси поклати глава и изтри очите си.
— Не. Каза всичко толкова хубаво и ме направи щастлива. — Изхлипа, обърна се към Абра и обви ръце около нея. — Толкова се притеснявах за тази вечер, толкова се страхувах, че ще седиш и ще ме мразиш.
— Никога не съм те мразила. Не бих могла. — Абра усети, че и нейните очи се пълнят със сълзи. — Извинявай. Извинявай, че преди се държах толкова лошо.
— Не си. Никога не си се държала лошо. Ти винаги си била единственото нещо в живота ми, на което съм можела да разчитам. Винаги съм искала прекалено много от теб. Така е — настоя тя, когато Абра поклати глава. — Знам, че съм те изоставяла, отново и отново, и съжалявам за това. Ала не мога да се върна назад и да го променя. — Отдръпна се. Гладките й бузи бяха мокри от сълзи. — Честно казано, не знам дали бих го променила, ако можех. Правила съм грешки, миличка, и ти трябваше да плащаш за тях. — Избърса лицето на Абра с мократа си кърпичка. — Никога не съм мислила първо за теб и ти имаш право да ме мразиш заради това.
Понякога я бе мразила и понякога бе стигала до отчаяние. Тази вечер не бе моментът да мисли за това. Усмихна се.
— Помниш ли, когато бях на десет или единадесет години, едно момче от нашата улица, Боб Харди, ме бутна от колелото. Върнах се вкъщи с разкървавени колене и скъсана риза.
— Този малък хулиган. — Джеси стисна красивите си устни. — Искаше ми се да му тегля един хубав бой.
От мисълта как Джеси бие някого, дори един мърляв побойник, Абра се усмихна още по-широко.
— Ти ме почисти, целуна ме по всички драскотини и ми обеща нова риза. После отиде направо при госпожа Харди.
— Вярно е. Когато… А ти откъде знаеш? Нали си беше в стаята?
— Проследих те — засмя се Абра, спомнила си с удоволствие. — Скрих се в храстите пред къщата и подслушвах.
Джеси се изчерви и с подчертано старание прибра кърпичката си в чантата.
— И си чула какво й казах? Всичко?
— И бях във възторг. — Абра със смях хвана ръката на майка си. — Не предполагах, че дори си чувала такива думи, какво остава да ги използваш толкова на място…
— Тя беше една дебела стара вещица — изсумтя Джеси. — Нямах намерение да оставя да й се размине, че противното й гадно хлапе бута моето момиченце.
— Докато свърши с нея, тя вече беше готова да яде от ръката ти. Вечерта доведе противното гадно хлапе за ухото и го накара да ми се извини. Почувствах се много важна.