— Знам. Не се безпокойте.
Абра излезе от стаята с чувството, че бе паднала отвисоко и гадно.
— Какво ще правим?
— Ще се видим с Тим. — Коуди сложи ръце на раменете й. — Аз ще се обадя на Нейтън. Той трябва да знае за това.
Тя кимна и се отдалечи, докато Коуди се насочи към една редица телефони.
По пътя към къщата на Торнуей не разговаряха. Абра можеше да мисли само за фирмата, която старият Торнуей бе изградил, тухла по тухла, за репутацията, която си бе спечелил, за гордостта, която бе изпитвал и й бе дал шанс да я почувства и тя. За един миг синът, на когото бе предал всичко това, го бе разсипал.
— Трябваше да се сетя — промълви тя накрая.
— Как? — Коуди водеше своята собствена вътрешна битка и се справяше със собствените си разбити мечти.
— Денят, в който Мендес пострада. Аз бях при Тъни. Току-що беше пристигнала доставка и аз случайно бях там и я проверих. Кабелите бяха номер дванадесет. — Абра обърна глава към него и го погледна. — Той ме залъга с някаква история как някой бил объркал номерата на фактурите. Точно говорехме, когато се случи инцидентът и аз повече не се върнах към това. По дяволите, Коуди, дори не се сетих повече за него!
— Не си имала никаква причина да го подозираш. Нито него, нито Торнуей. — Той спря пред къщата на Тим. — Защо не ме оставиш аз да се оправя с това? Можеш за ме чакаш тук.
— Не. — Тя отвори вратата на колата. — Аз трябва да съм там.
Малко по-късно двамата чакаха в просторното фоайе. Тим слезе по стълбите, елегантен във вечерния си костюм.
— Абра, Коуди, здравейте. Каква изненада. Боя се, че ме хващате на вратата. Ние с Марси тъкмо излизаме. Тя още се облича.
— Ще трябва да закъснееш — отсече Коуди. — Това не може да чака.
— Звучи сериозно. — Тим погледна часовника си и посочи към библиотеката. — Винаги мога да намеря няколко минути. Марси и без това винаги закъснява. — Той се приближи към малкия махагонов бар. — Какво мога да ви предложа?
— Обяснение. — Абра пристъпи към него. Имаше нужда да вижда очите му. — Например защо използваш нестандартно оборудване на строежа на Барлоу.
Ръката му трепна и уискито се разплиска. После Тим се овладя и наля. Това бе всичко, което й бе необходимо, за да е сигурна в истината.
— За какво говориш, за Бога?
— Говоря за материали, които не отговарят на стандарта. Говоря за плащане, за подкупи. — Сграбчи го за ръката, когато той се опита да вдигне чашата си, и заби пръсти. — Говоря за съсипване на репутация, която баща ти е изграждал цял живот.
Тим се обърна с уискито в ръка. Макар че в стаята бе хладно, над горната му устна блестяха капчици пот.
— Представа нямам за какво е всичко това, ала не приемам да бъда обвиняван в незаконни действия. — Гаврътна уискито си, после си наля ново. — Знам, че баща ми имаше слабост към теб, Абра, и че ти чувстваш известен личен интерес към моята компания. Но това не те извинява.
— Внимавай. — Гласът на Коуди бе много тих и много спокоен. — Много внимавай какво й говориш, иначе мога да се поддам на инстинктите си и да ти строша ръцете.
Сега потта се стичаше по гърба му, гъста и лепкава.
— Не съм длъжен да стоя в собствената си къща и да понасям да бъда заплашван.
Коуди просто направи една крачка и застана пред вратата, преди Тим да бе успял да излети навън.
— Ти ще стоиш тук и ще понасяш много повече, отколкото само да бъдеш заплашван. Играта свърши. Ние знаем за материалите, за инспекторите, които си подкупвал, за работниците, на които им е било плащано да монтират и да си държат устите затворени. Странно, Тим, оказва се, че някои от тях имат съвест.
— Това е пълна глупост. Ако някой не е внимавал какви доставки пристигат, аз имам намерение да разнищя тази история. Ще предизвикам разследване.
— Прекрасно. — Абра сложи ръка на рамото му и го погледна в очите. — Обади се на главния строителен инспектор.
— Точно това имам намерение да направя.
— Направи го сега. — Той се опита да се изскубне и тя го стисна по-силно. — Сигурно имаш домашния му телефон. Можем тази вечер да проведем едно малко съвещание направо тук.
Тим отново посегна към чашата си.
— Нямам никакво намерение да безпокоя главния строителен инспектор у дома му в събота вечер.
— Мисля, че на него ще му бъде много интересно. — Абра видя страха в очите му и нанесе още един удар. — Като става дума за това, защо не се обадиш и на Тъни? Главният строителен инспектор ще иска да говори и с него. Кой знае защо, мисля си, че Тъни не е човек, който ще иска сам да опере пешкира.
Тим мълчаливо грохна в един фотьойл. Пи отново, този път на малки глътки, докато чашата се изпразни.