Това бе истинско, солидно, честно. Тя го чувстваше, когато устните му се затваряха гладно върху нейните, когато езиците им се срещаха, когато телата им се сливаха. Ако той имаше нуждата да забрави какво има извън тази стая, извън това легло, само за една нощ, Абра щеше да го разбере. Тя също имаше нужда от това и затова се отдаде докрай.
Коуди искаше да я успокои. Абра изглеждаше толкова потресена, когато Тим се срина и започна да си признава. За нея това бе нещо лично и той знаеше, макар да не бе казала нищо, че тя приемаше част от провала като свой личен. Не би го позволил. Но времето за сериозен разговор щеше да дойде сутринта, когато чувствата нямаше да бъдат толкова болезнени. Сега, през следващите няколко часа, щеше да й даде бягство в страстта.
Нейният аромат. Спомни си как я гледаше да се пръска преди вечерята. Парфюмът след толкова часа бе изветрял и сега се усещаше само като полъх върху кожата и, и от това бе още по-интимен. Коуди го вдъхна и пусна на воля устните си да се спуснат по шията й и по-надолу, където кожата й ставаше невъзможно мека, невъзможно нежна.
Косите й. Бе прекарала през тях една четка, бързо и нетърпеливо. Никога не бе съвсем доволна от начина, по който изглеждаха. Той мислеше, че са великолепни. Сега, докато прокарваше пръсти през тях, се наслаждаваше на буйната им сила. Когато Абра се претърколи и изпъна тяло под неговото, сякаш не можеше да поеме достатъчно от него, косите й се спуснаха над раменете й и го покриха.
Устните й. Бе им сложила червило, бе го сдъвкала и отново ги бе начервила. Сега отново бяха чисти, гладки като кадифе, меки като дъжд. Бе достатъчно само да ги докосне, и те се разтваряха гостоприемно. Ако Коуди поискаше повече, тя му го даваше.
Сега, когато той бе уловен под преплетените й коси и гъвкавото й тяло, Абра протегна устни към неговите, за да му даде удоволствие, да потърси удоволствие. Има едно особено вълнение в това да откриваш мъжа, когото обичаш. Да го докосваш и да го усещаш как потреперва. Да го вкусваш и да го чуваш как въздиша.
Лампата в коридора още светеше, така че тя го виждаше, стройната му фигура, твърдите му мускули. И очите му. Виждаше очите му, докато отново протягаше устни към неговите. Бяха толкова тъмни, толкова изцяло насочени към нейните.
Чувстваше нещо различно, ала не можеше да го разбере. В един момент Коуди бе нетърпелив, почти груб. В следващия момент я прегръщаше и целуваше, сякаш бе нещо скъпоценно и чупливо. Както и да я вземаха ръцете му, колкото и настойчиви да бяха устните му, Абра бе негова. Страстта се преплиташе толкова тясно с чувствата, че тя не можеше да отдели желанието от любовта. Нямаше и нужда.
Когато той я изпълни, Абра намери и двете.
По-късно, много по-късно, тя се събуди, смутена от някакъв звук или от някакъв сън. Прошепна, протегна ръка… И откри, че го няма.
— Коуди?
— Тук съм.
Сега го видя, застанал до прозореца. Червеното пламъче на цигарата му светеше в тъмното.
— Какво има?
— Нищо. Не мога да заспя.
Абра седна в леглото и отметна косите от лицето си. Завивките се смъкнаха до кръста й.
— Можеш да се върнеш в леглото. Няма нужда да спим.
Коуди се засмя и загаси цигарата си.
— Никога не съм предполагал, че ще намеря жена, която да ме издържи.
Тя хвърли по него една възглавница.
— Това комплимент ли трябваше да бъде?
— Просто наблюдение. — Той дойде и приседна на ръба на леглото. — Ти си най-добрата, Червенокоске. — Не говореше за секс. Абра го разбра и се опита да намери какво да каже.
— Радвам се, че мислиш така. — Очите й се приспособиха към тъмнината и тя се намръщи: — Ти си облечен.
— Гласях се да отида да се поразходя с колата. Не знаех дали да те събудя, или не.
— Разбира се, че трябваше да ме събудиш. Къде щеше да ходиш?
Коуди поклати глава — внимателно, сякаш сега преценяваше.
— Трябва да го видя, Абра. След това може би ще успея за няколко часа да го изхвърля от главата си.
Пръстите й се вплетоха в неговите.
— Ще дойда с теб.
— Не е нужно. Късно е… По-скоро рано.
— Искам да дойда. Ще ме изчакаш ли?
— Разбира се.
Той поднесе ръката й към устните си. — Благодаря.
Въздухът бе чист и толкова прозрачен, че спираше дъха. Небето над главите им бе като тъмно, спокойно море, пронизано от звезди. Нямаше движение, само дългата лента на шосето, обградена отначало от къщи и магазини, а после от нищо, освен километри пустиня. Прозорците бяха спуснати, моторът тихо бръмчеше и Абра чуваше самотния вик на койота.
— Никога не съм карала тук по това време на нощта. — Тя се обърна да погледне през прозореца към далечните хълмове, които се виждаха само като тъмни сенки. — Толкова е спокойно. Кара те да си мислиш.