— Знаехме, че светът се е запътил по дяволите, но просто стояхме и гледахме как се случва всичко това. За глупост с подобни размери сигурно се връчва някаква награда.
— Може да сме знаели, но не сме имали понятие как да повярваме — предположи Луси.
— Вяра — той изсумтя. — Мога да целуна хиляда кръста. Проклета вяра… — И след малко добави горчиво: — Вярата е за Бога. Касае любовта. И доверието. Вярвам, че мога да ти се доверя. Вярвам, че ме обичаш… — той вдигна вежда. — Вярвам, че господ ни гледа отгоре и се къса от смях… — Отпи от водката си, стиснал столчето на чашата между пръстите си и я завъртя на бара, загледан как се кълбичкат маслинките вътре. — В случая никога не е ставало дума за вяра. Да не смяташ, че хора като Кейтрин Кейс там, горе, във Вегас, вярват в разни неща? За тях важното е да гледаш и да виждаш. Чисти данни. Човек не вярва в данните, подлага ги на тестове… — той направи гримаса. — Ако можех да определя точния момент на същинското ни прецакване, то това ще да е решението, че данните са нещо, което може да се ползва заедно с думи от рода на „вярвам“ и „не вярвам“.
Джейми махна към прашната улица зад прозорците — тексаски момичета чукалки страстно ръкомахаха на бавно отминаващите коли, калифорнийски купонджии копторджии и скъпари от аркологията подбираха най-отчаяните.
— Би трябвало да се занимаваме с тестване и потвърждения, а сме го обърнали на въпрос на вяра. Шибаните пери-веселяци се молят за дъжд… — той изсумтя. — Нищо чудно, че китайците ни ритат цялата страна като спукана топка… — Джейми помълча малко, после добави: — Писна ми да се преструвам, че имаме изход. Писна ми да съдя тлъсти водни кърлежи, задето помпят нашите подземни води, и ми писна да защитавам проклетите глупаци.
— По-добра идея ли имаш?
Приятелят ѝ изгледа Луси с блеснали сини очи.
— Определено.
Тя се засмя:
— Глупости. Затънал си в лайната като всички нас.
— Зонър до живот? Така ли смяташ?
— Ако аз съм такава, то ти със сигурност си същият.
Джейми погледна през рамо към другите маси и се приведе към Луси. Забележимо снижи глас:
— Наистина ли смяташ, че ще остана тук? Просто ще си бачкам за „Финикс Уотър“ или „Салт Ривър Проджект“ с надеждата, че те ще успеят да се погрижат за мен?
— Да не са ти предложили по-добра работа? ВСЮН или Сан Диего са ти направили оферта, а?
Джейми я погледна разочаровано.
— Работа ли? Да не смяташ, че просто си търся друга работа? Мислиш, че ще приема някаква пачка примерно от Калифорнийския департамент по природните изкопаеми? Смяташ, че ще ида да работя за правния отдел на някоя друга водна служба? Нямам намерение цял живот да местя хартии от пусто в празно.
— Нямаш кой знае какъв избор. Не са много хората, които предлагат самолетни билети за извън Аризона.
— Знаеш ли, Луси, понякога си мисля, че си най-умният човек, когото познавам, а после изтърсваш нещо подобно и осъзнавам колко си тъпа всъщност. Мислиш на дребно.
— Да съм ти казвала някога, че много те бива да приказваш с хора? — попита Луси.
— Не.
— Хубаво, защото съм щяла да те излъжа.
Но тя не успя да отклони мисълта на Джейми. На лицето му грееше влудяващата усмивка на пророк, уверен в прозрението си за механизма на небесата, и това притесняваше Луси, макар че продължиха да пият и да си разменят дружелюбни обиди.
По същия начин като Джейми се усмихваха отчетата от пери-веселяшките църковни шатри и на въпроса „защо“ отговаряха, че Господ ще им прати дъжд, макар че всички климатолози предсказваха по-малко, не повече валежи.
„Иде дъжд — казваха уверено отчетата. — Дъждът иде.“
Знаеха как работи вселената. Бяха отключили всички Божии тайни. А сега Джейми се хилеше по същия начин.
— С какво разполагаш? — попита предпазливо Луси.
— Как ще приемеш, ако ти кажа, че съм намерил начин да съсипя Съглашението за река Колорадо?
— Ще отвърна, че това е балон с горещ въздух.
— Колко би платила да се озовеш на печелившата страна? — притисна я Джейми.
Луси се поколеба, поднесла бирата към устата си.
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно сериозно. Какво ще речеш да ти дам старшите права, които са годни да ги представиш и пред Върховния съд? Права, които може да разчиташ, че властите ще подкрепят. Не се ебавам. Няма празни приказки и лъжи, нито дрязги дали Вегас е изпомпил еди-колко си вода, нито дали някой си фермер е отклонил незнаен брой кубици за нивата си. Без такива щуротии. Тези права са толкова яки, че с тях караш шибаните военни да накацат по всичките язовири на Колорадо и да внимават водата да се излива само към теб. Такива права ще ти дадат възможност да вършиш същото, което Калифорния причинява на градовете през цялото време… — Джейми я гледаше изпитателно. — Какво ще кажеш за това? Колко би платила?